Първа глава
Исках само едно – всичко по-скоро да свърши! Исках да потъна в невидимото и да се изгубя там. Бях много уморена от всичко.
Всичко започна преди 17 години, когато майка ми за пръв път ме видя. Казвала ми беше, че в онзи момент целият свят спрял, за да се наслади на прекрасното ми личице. Не знам доколко това е вярно, знам само как тези 17 години протекоха – еднообразно – всеки един ден, откакто тръгнах на училище, правех едно и също – отивах на училище, връщах се, учех, гледах телевизия и филми и четях по някоя и друга книга. Едно и също всеки ден. На някои може да им се стори много скучно, но за мен това бе нормално, бях свикнала, харесваше ми. Моят необщителен характер ме направи тиха, примирена с еднообразието, което изпълваше дните ми. Всичко беше наред. Разбира се, когато навлязох в пубертета, имаше дълъг период, в който се мразех – мразех лицето си, характера си, мразех всичко. Слава богу, това отмина. Настъпи година затишие, обаче това беше затишие пред буря. Сега – в ...