Втора глава
Целият ден бе дъждовен. Небето се стъмни още в четири часа и когато погледнах през прозореца в часа по история, за момент ми се стори, че това е последният ми час и че най-после ще мога да си тръгна. Но, уви, имах още цели два часа, а от историята оставаха още 20 минути, изпълнени от скучния глас на възрастната преподавателка. Най-накрая часът свърши и раздвижването на съучениците ми ме извади от полусъненото състояние, в което бях. Последните два часа минаха еднакво – всички бяха уморени и лигави, искаха да си вървят, някои дори избягаха. Аз като примерна ученичка си записвах всичко, което г-нът по биология ни издиктува, а после и в часа по химия бях една от малкото, които си записваха.
Беше петък вечер и моят клас свършваше най-късно – 19. 30. Когато г-нът по химия пусна класа, всички се стрелнаха навън – някои бързаха да си хванат автобуса, тъй като живееха доста далеч от училището, други бавно поеха надолу по стълбите, трети пък разговаряха за филма, който щяха да гледа ...