11 мин за четене
Преди онази злополучна дата - четвърти декември, две хиляди и... година и през ум не ми бе минавало, че ще дойде ден, в който ще се изпълня с всепоглъщащ копнеж да се върна час по-скоро в България. Този момент обаче настъпи и независимо че изникна сякаш изневиделица, то той, както по-късно осъзнах, всъщност бе назрявал в продължение на много, много време. Само дето аз, установил се заедно със семейството си от повече от десетилетие емигрант, който живеех тихо и спокойно в обикновено, красиво, малко и зелено британско градче, не го бях забелязал.
Въпросната съботна сутрин ухаеше на палачинки, бекон, яйца и празник. Елхата бе поставена на традиционното си място отпреди седмица. Едва сега обаче щяхме семейно да я украсяваме, с което се слагаше начало както на невъобразимия хаос, свързан с това коя играчка на кой клон да висне, така и на неповторимото настроение, което Рождеството Христово носи със себе си.
Децата бяха по-шумни от обикновено, което разбира се само по себе си се оказа серио ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация