Интересен човек бе той. Притежаваше онова качество да разказва историите си толкова увлекателно и същевременно да ги пази толкова ревностно в себе си, сякаш бяха най-ценното му нещо на света. Спомените.
Веднъж го накарах да ми разкаже за хобито си да рисува. Съвсем случайно се изпусна пред мен, че умее, макар и само аматьорски. Естествено, това веднага събуди у мен котешкото ми любопитство... че нали аз самата се броя за художничка. Разчопках го малко по малко и той се съгласи да ми разкаже една история... неговата собствена.
От малък обичал да рисува. Правел го до такава степен, че прерисуваните рисунки били досущ с оригиналите си. Рисувало момчето, но предимно с молив. Бил скаран с цветовете - така ми каза той. Изключение правела само една ваза с цветя, която майка му помоли да оцвети... Но това е друг разказ...
Нека се върнем на сегашния.
- Знаеш ли, аз дори продадох една рисунка веднъж.
- Така ли? - учудих се аз - Това е чудесно!
След кратка пауза той добави:
- Но... не е точно така...
- Кое?
- Това, което ти казах... за продадената рисунка.
Приседнах цялата в слух.
- Ами...?
- Имаше един човек... - почна разказа си той - Много ми харесваше рисунките и ми бе казал, че ако рисувам, ще ми ги купува.
Само че моят приятел не рисувал за пари, не го правеше, за да продава, а го правеше единствено тласкан от собственото си вътрешно чувство.
Но...
Две години преди това - имало едно момиче... ”което много харесвах”- ми каза той, което естествено се досетих, че значеше... ”което обичах”. На нея подарил една своя рисунка. Оставил ù я с думите:
“- Това е единствената рисунка, която ще подаря на някой!”
Не каза нищо повече за момичето.
- Затова и на този човек... който искаше да ми купува рисунките - продължи той - му казах да ми даде някаква монета, която има в себе си... без значение каква е и аз му дадох една от рисунките си.
- Това е първата и последната рисунка, която ще получиш от мен. Съжалявам, но аз не искам нито да продавам, нито да подарявам!
Трябвало да се брои за продадена рисунката и това е...
Така завърши разказа си моят приятел и ме остави с една усмивка на уста.
На НРИ
© Сара Всички права запазени