2 мин за четене
Интересен човек бе той. Притежаваше онова качество да разказва историите си толкова увлекателно и същевременно да ги пази толкова ревностно в себе си, сякаш бяха най-ценното му нещо на света. Спомените.
Веднъж го накарах да ми разкаже за хобито си да рисува. Съвсем случайно се изпусна пред мен, че умее, макар и само аматьорски. Естествено, това веднага събуди у мен котешкото ми любопитство... че нали аз самата се броя за художничка. Разчопках го малко по малко и той се съгласи да ми разкаже една история... неговата собствена.
От малък обичал да рисува. Правел го до такава степен, че прерисуваните рисунки били досущ с оригиналите си. Рисувало момчето, но предимно с молив. Бил скаран с цветовете - така ми каза той. Изключение правела само една ваза с цветя, която майка му помоли да оцвети... Но това е друг разказ...
Нека се върнем на сегашния.
- Знаеш ли, аз дори продадох една рисунка веднъж.
- Така ли? - учудих се аз - Това е чудесно!
След кратка пауза той добави:
- Но... не е точно так ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация