Тя обича тези блажени утринни мигове, когато денят все още се събужда, протягайки се мързеливо изпод завивките на собствените си очаквания за ново начало и успешен старт.
Не иска да признае пред себе си, но нарочно излиза по-рано от вкъщи, за да избяга от самотата и спомените си, полепнали навсякъде там.
Пристига преди началото на работното си време за една бърза цигара и късо кафе от машината на отсрещния тротоар. Тези малки късчета интимно усамотение и й носят спокойствие, някакъв вид вътрешен мир и увереност. Трябват й точно сега, когато чувства душата си толкова чуплива. Странно е какви чудеса може да направи една чаша кафе в подходящ момент.
Усеща как лятото бавно, но сигурно се насочва към своя „Изход“, а тя вече има нужда от връхна дреха и затворени обувки. Казва си, че „утре“ ще облече нещо подходящо с дълги ръкави и ще смени леките си платнени половинки, но все отлага. Като че ли това е нейният начин да се вкопчи в тези последни мигове от сезона, който обичаше най-много от вси ...