Цялото морско градче е знаело, че Соня е влюбена в него и, че той я учил да плува. Знаели са, че дъждът от звезди, в който се е къпела, мислейки си за него, е звучал с мелодията на неговия глас. Моряците, които са ги виждали да тичат рано сутрин покрай лодките, хванати за ръце, се досещали, че тя го обича. Ленивите хора изпънати на обед по пясъка знаели, че тя го обича и гларусите, на които хвърляла храната си, също били наясно, защото тя се хранела само с блясъка в неговите очи. Дори съседите, са виждали, когато той я изплащал до нас. Единствената, която недоумяваше се оказах – аз. Но да започна от самото начало.
Това се случи в началото на юли, 1997-ма. Майка ѝ – моята леля я остави при нас, под предлог, че общуването с мен – по-голямата ѝ братовчедка, щяло да се отрази добре, на затворения и еднообразен живот, който водела в родния си планински град. Братовчедка ми Соня – с кестенява, дълга коса, тъмни очи и вирнато носле, доста слабичка, дори гърчава, ми изглеждаше тиха и скучна. Т ...