В малко, плоско шише, винаги си носеше хисарска вода. Пиеше, дъвчеше и вечно устата му не спираше да бъбри. Една вечер, скапан от умора, седнал в Чифтето и поискал ракия и мезе. Кръчмарят отговорил, че вече няма и всичко се е свършило. А Артин ядосан, продължил да иска. Кръчмарят отговорил същото. Тогава арменецът скочил, приближил се до тезгяфа, грабнал ножа и пред очите на всички хванал лявото си ухо и го отрязал на половина.
- На теб мезе, хайван! Върви печеш! - и запратил кървавото парче месо върху главата на кръчмаря.
От тогава носеше името Артин Артъку шото.
Павлето продължи и стигна до фурната на Пападати. Шмугна се през вратата и застана пред тезгяфа.
- Един бастун и едно топхане, баю Яне! Дай, че бързам за работа!
Пападати взе в ръцете си двете хлебчета. Дъхава мъглица се стелеше над тях. Той леко ги прехвърли ту в едната, ту в другата си ръка и ги подаде на момчето.
- Земи, Павле! Виж, на, още парат! Да ти са сладки! - рече той.
Момчето пъхна в торбата си още горещите хлебчет ...