Дивият кестен правеше сянка. Два дорести коня кротко стояха до него. Единият ближеше гръбнака на приятеля си. Слънчев лъч близна ноздрите на по-якия и той заудря с копита. Неспокойно закръжи около дървото. Белезникава пяна пролази от ноздрите му. От хана излезе якичък българин и се запъти към конете. Бръкна с дясната си ръка в джоба на шаечния си панталон и извади малка, кожена торбичка и започна да брои наполеоните, които бяха в нея, и наново я пъхна в панталона си. Спря за малко, щръкна с пръст и влезе в дюкяна на сарафина евреин Коен. Кантората му беше тясна, прашна и душна. Виждаше се изтърбушен стол, масичка със стар брой вестник "Таласъм", на стената висеше поизбеляла вече картина, на която пищната красавица беше оплюта с мухи. Сарафинът надминаваше шейсте. Беше нисък, с авторитетно коремче. Печелеше добри пари. По това време на мода бяха книжките. Когато пътуваха, търговците ги носеха със себе си. Не отиваха в Народната банка, защото имаше куп формалности.
Якичкият подаде торбич ...