Гълъбите се появиха внезапно. Направиха широк кръг, избраха си перилата на неговия балкон и кацнаха. Бяха два - мъжки и женски.
Любовта им сигурно бе почнала другаде - долетяха тук, само за да довършат най-важното и същественото - продължението на вида.
Защо ли бяха избрали точно тясното и неудобно перило на втория етаж?
Човекът остави ръкописа, над който работеше. Дълго и с интерес наблюдава любовта на гълъбите.
Във вечно забързания ритъм на живота не ни остава време да се изненадаме от нещо толкова обикновено, дребно, незабележимо, като ухажването на птиците – мислеше си. - А любовта, като всяка любов, е красива.
Мъжкарят се разливаше от ласки – гукаше, шумеше, разперваше като параван криле и почукваше с клюн женската, която свенливо, но с достойнство посрещаше предизвикателствата му.
Върху несигурната, мръсна, боядисана в черно парапетена линия, се любеха два бели гълъба. Изглеждаха като две малки, бели думички, изписани върху безкрайната сякаш, блажна чернилка на желязото.
Две думи ...