Когато е дошла пролетта и е подредила изложба на красотата, понякога идва неочакван гост. Пролетният сняг е като мъж, който е имал силата да подчинява света през зимата. С ледено мълчание и студен поглед да приковава хора и дървета, треви и животни. Но привлечен от красивата жена, той идва. Плахо надниква и не смее да каже нито дума. Донесъл със себе си за подкрепа и малко студ, пролетният сняг кротко вали. Сякаш пише в дневника си, какво е усещането да срещне красивата пролет. Осъзнава, че няма сили. Знае, че скоро ще трябва да си тръгне. Но кой може да отдели очи от събуждащата се природа? Никой.
Натрупва по клоните на дърветата. Мисли, че среща от неговите снежинки. Убеждава се, че това са цъфтящите цветове едва тогава, когато щом ги докосне се разтопява. И пролетта не му казва нищо. Може би, защото не е досаден. Не настоява за нейната любов. Той просто иска няколко мига, в които да се наслаждава на тази красота, която му е липсвала през зимата. И така, от силен мъж, пролетният сняг ...