ПРОПУСНАТИ СРЕЩИ
Унгарката
Помня онова лято. Току-що бяха пуснали цигарите „Средец" 100 мм. По телевизията течеше сериала „Богат беден", който опразваше улиците. Плажовете все още бяха девствени и незастроени с претенциозни грамади. Слънцето. Слънцето все още ни обичаше и нежно ни целуваше без да ни изгаря. Родителите ми все още бяха млади и диви. А аз бях шестнадесет-годишен хлапак, който се правеше на мъж, пиейки джин-физ. Хитовата напита на онова лято. На онзи отминал живот. Сега ми се струва толкова далечен и нереален, че се питам все по- често живял ли съм го наистина. Бил ли съм.
Помня онова лято. С лимонадата, швепса, алтая и бирата без етикет, която се изстудяваше на чешмена вода. Хладилникът беше лукс. И колата беше лукс. Животът ни беше като есенно слънце. Леко заспал и муден, но истински.
Помня онова лято. По цял ден лежах на плажа и четях Фоербах. Тепърва започвах да се опитвам да разбера света около мен. Излизах от детството и всичко ми се струваше безкрайно интересно и не ...