Напрежението в кабинета ставаше все по-осезаемо. Слушах глупостите, които говореше шефа ми и някаква сила се надигаше в мен. Исках да го накарам да млъкне. Смесица от недоволството и изумление се преплитаха и се превръщаха в гняв. Все повече не разбирах как се стигна до тук. Не можех повече да остана в стаята. Това щеше да ми коства работата, но просто не исках да приема, че някой ме е ограбил. Повече от година труд беше загубен и запратен в нищото. Пламен си беше присвоил моите идеи, разработката ми, всичко. Беше представил моето дете като свое. И сега г-н Бързашки ми обясняваше колко е важно за компанията да продължим иновативния проект на Пламен. Истина ли беше? Дали не сънувах? Как едно приятелство се превърна в предателство? Мозъкът ми трескаво превърташе всички варианти, които можех да използвам за да защитя интелектуалния си труд. Не, не можех да мисля сега. Исках само да се развикам и да изчезна от това място. Гневът ме завладяваше все повече. Опитвах се да потисна думите, но т ...