31.01.2019 г., 9:19 ч.
Прóсти или простѝ?!
Произведение от няколко части
-
1923 8 30Проза » Разкази
-
1501 8 34Проза » Разкази
3 мин за четене
Тя се изкачваше по стъпалата на жилищния блок тихо, почти на пръсти. Открехна входната врата отново много тихо. Дори беше спряла да диша! Най- после успя да отвори толкова, колкото да може да се преплъзне между стената и касата на вратата за да влезе в апартамента, без да шуми но... изненадата не беше изненада! В коридора, точно в средата, я чакаше баща ѝ.Със свъсени вежди, издължено лице, пронизващи очи и стиснати зъби, гласът му прогърмя в тихия коридор.
– В дома ми място за боклуци, няма!
Иглика придърпа ръкавчето на роклята си, за да скрие белезите от загасените цигари върху ръцете ѝ, и побърза да се шмугне в стаята си.
Сви се в леглото си. Коленете ѝ опираха брадичката, толкова много искаше да се свие. Да се скрие, дори от себе си!
Затвори очи и целият ден, от сутринта до този час, се появи. Минута по минута.
Спомни си сутрешният слънчев лъч, който я събуди и ѝ предвещаваше прекрасен ден. Спомни си, перцето и кръстчето със златна верижка, които майка ѝ ѝ подари сутринта, по повод ...
– В дома ми място за боклуци, няма!
Иглика придърпа ръкавчето на роклята си, за да скрие белезите от загасените цигари върху ръцете ѝ, и побърза да се шмугне в стаята си.
Сви се в леглото си. Коленете ѝ опираха брадичката, толкова много искаше да се свие. Да се скрие, дори от себе си!
Затвори очи и целият ден, от сутринта до този час, се появи. Минута по минута.
Спомни си сутрешният слънчев лъч, който я събуди и ѝ предвещаваше прекрасен ден. Спомни си, перцето и кръстчето със златна верижка, които майка ѝ ѝ подари сутринта, по повод ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Румяна Друмева Всички права запазени
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
