Когато бях в пълно отчаяние и пред прага на крайната бедност, нотариусът ми връчи писмото, нисък, прегърбен, тържествен и прошепна:
- Това е волята на един ваш родственик....прочетете си го у дома...после ще се видим за уточняване на формалностите!
Стисках писмото през целия път. Тревожех се, като пред бедствие, после на прага на скромната ни къща видях лицето на жена ми, напрегнато и обезцветено от постоянните очаквания на някаква злина. Влязох, подадох й го и седнах на близък стол без да се събличам. Тя го преобърна в ръцете си, със същото изплашеното изражение, после придоби твърдост и ми каза с решителен глас:
- Трябва веднага да го прочетеш..ти си мъжа в семейството!
Седнахме пред прозореца, близо до зимната светлина, аз скъсах плика, а тя се загледа някъде навън, сякаш очакваше вестите от писмото да кацнат като птици по перваза.
Видях ситно изписани думички, грижливо, пестеливо подредени от началото до самия край на листовете. Миг преди да зачета на глас, чух как жена ми въздъхна ...