Проститутката, която регулираше движението

Стивън Бене летеше надолу. От години злоупотребяваше с алкохола. За седем години беше написал само два сценария за MGM. През тези седем години преживя три развода.

Банковият служител паркира колата пред къщата на Стиви. От километри личеше, че е прост чиновник с провинциален произход. Носеше намачкан сив костюм, бяла риза и червена вратовръзка. Ярко червена. Кой нормален човек би се облякъл така? 

От къщата на Стиви се чуваха викове:

- Ето, курво! Вземи ми и чорапите! Искаш ли и бельото, а? Свършиха парите и реши да ме зарежеш, а? И детето ли искаш? Взимай си го, не ми трябва. Прилича на тебе! - Неудачника крещеше по жена си, която искаше да се разведат. Това е развод номер три. След него Стиви щеше буквално да изгуби и гащите на задника си.

Освен това щеше да се наложи да изплаща издръжка и за детето. Вече изплащаше издръжката на три деца. Нямаше как да плаща и за четвърто. А сега пред леко открехнатата врата стоеше банковия служител, който идваше да го предупреди, че скоро ще изгуби и къщата си, защото не е изплащал кредита си. Един от многото. 

- Г-н Бене, шефът иска да ви види кабинета му. - посрещна го секретарката му, когато на другия ден отиде на работа. -  Добре ли сте? Изглеждате много блед.

- Добре, скъпа, ще отида да видя какво иска. Благодаря.

Стиви влезе в кабинета на г-н Крегмайър и седна. 
- Стиви, ще бъда директен. Пиша ти този чек, но след това съм длъжен да ти обърна гръб. Знам за проблемите ти, но повече така не може. 
- Г-н Крегмайър, вие сте очарователен лицемер! Дай ми чека и майната ти!

Разбит след няколко провалени брака, а вече и безработен. Унгарския евреин Стиви Бене беше ударил дъното. 

С треперещи ръце се разписа в банката, за да получи парите от чека. След това отиде в най-близкия бар. Все още беше едва 11 сутринта. Барманът го познаваше.

- Само да можеше да се видиш отстрани...знаеш ли въобще колко е часа?! - попита той.
- Просто ми сипи. Не ми се говори с никой. 

Стиви обърна няколко водки. Преди да се качи в колата отиде до магазина за алкохол и си купи бутилка водка. Пиеше и караше. Не беше от най-добрите граждани със сигурност.

Вкъщи продължи да пие. Хладилника беше празен, защото ядеше само навън, но пък барчето винаги беше заредено. Вечерта влезе в гаража, струпа на куп дрехи, снимки и няколкото сценария, над които работеше в момента, поля ги с бензин и ги запали. После припадна пред къщата.

Сутринта разбра, че се е престарал - огънят се е разраснал в гаража и е продължил към къщата, от която скоро щяха да го изхвърлят. Стиви Бене - лудия унгарски евреин винаги си тръгваше със стил. 

Стиви имаше 4 хил. долара всичко на всичко. Принуди се да продаде часовника си - подарък от баща му. Незнайно защо го продаде за най-ниската сума, която му предложиха в заложната къща.

- 1, 000 долара за "Роулекс субмаринър", като този на Ернесто Чегевара, гадното комунистическо копеле? Съгласен съм!
Служителя в заложната къща не можеше да повярва какъв удар е направил с този кретен.

Когато сме щастливи винаги сме добри, но не винаги, когато сме добри сме щастливи. Всички знаем колко себично, егоистично и противно животно е човека. Изтъкани сме от лоши и добри качества, които се борят за надмощие в нас. И само ние избираме кои да надделеят. Но в никакъв случай не може да се каже, че един човек е 'добър' или 'лош'. Човешката душа е като река - на места е буйна, на други спокойна, понякога тясна и опасна, понякога широка и тиха. Но не е от край до край еднаква. 

Стиви умееше да вижда и в най-отритнатите от обществото нещо достойно и добро. Може би защото самият той беше аутсайдер. За мнозина беше пропаднал тип и навярно беше такъв. Но не винаги е бил такъв. Да не говорим, че хората забравят, че всички се нуждаем от любов. Колко често сте виждали клошар и освен, че се нуждае от обувки сте се замисляли, че този нещастник се нуждае и от любов? Обувки можеш да си намериш до кофата, но не и любов. А Стиви Бене беше непоправим романтик. Първите няколко месеца с новите му жени винаги бяха страхотни. Този чаровен пияница, който подарява цветя всеки ден, целува и говори мило. Но после цялата му лайняна натура цапаше всичката му романтика с лайняно-кафеви пръски. Ставаше непоносим след няколко месеца съжителство. 

Стиви простигна в Лас Вегас. Неговата спътница - цирозата - го следваше навсякъде. Нямаше как да не вземе и нея във Вегас. 

Веднъж караше и пиеше бира. Не успя да спре навреме на знак "червено". Пред колата му стоеше възмутена жена. Беше с дънки, високи обувки и черна жилетка. Русите си коси беше прибрала и вързала. Беше красива. Не беше обичайната проститутка. Приближи се към колата на Стиви.

- Слушай, кретен. Това е "червено" - каза тя и посочи светофара. - Аз пресичам, ти спираш. Кое не ти е ясно?! Кажи, че съжаляваш!
- С...с...съжалявам, млада госпожице, няма да се повтори. - каза Стиви с обичайната си лигава интонация и неадекватна усмивка.

Мацката се отдалечи от колата. Спря. Показа му среден пръст без да се обръща и токчетата на обувките ѝ затракаха отново по асфалта.

Светна зелено. Стиви подкара колата напред. Някакъв бус хвърчеше вдясно от него. Беше объркал светофарите и гледаше този, който дава "зелено" на Стиви. Заби се в ягуара му и смели колата като консерва. 

Красивата блудница вече беше на тротоара. Не можеше да повярва, че му се е накарала, задето не е успял да спре навреме на "червено", а сега някакъв го отнесе, защото е тръгнал на "червено". 

Светофарът на живота винаги светеше в червено за Стиви. Първо го премаза мързела му, който възпрепятства безспорния му талант, след това жените, а накрая го размаза някакъв бус, натоварен със свинско месо.