6.05.2007 г., 16:55 ч.

Просто един Вторник 

  Проза
1012 0 1
2 мин за четене
Вторник. Ставам радостна и естествено готова за нови изживявания. Оправям се набързо и вместо да уча, сядам на компютъра. Чатя и виждам, че приятелите не са такива в действителност. Даже и най-добрата ти приятелка е такава... "безмозъчна крава", която те използва. Да, ясно. Нямам друга работа с нея. Казвам "край". Гладна съм... и аз не знам защо. Просто съм гладна. Ставам от компютъра и си взимам нещо за ядене? Ще напълнея... не.. няма. Оправям се за даскалото и тръгвам. Качвам се на тролей 6, която идва доста бързо. С къса пола съм и някакви идиоти ме заглеждат и подсвиркват, но мен това не ме касае. Слизам и чакам 83. За да стигна до даскалото, но го изпускам и седя да чакам другия. Докато аз най-спокойно си чакам, виждам жена, може би циганка, не знам. Подула се бе, с голяма синка на главата. Мръсна. И без обувки и чорапи. Ходеше боса. Аз я погледнах, но изведнъж погледите ни се срещнаха. Тя все едно ми казваше: "Ако ти беше на мое място, какво би направила?" Аз не издържах и отвърн ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Не ми се казва Точно сега Всички права запазени

Предложения
: ??:??