Калина бавно вървеше по пътеката, която се виеше между сплетените храсти. Бодливият глок се протягаше и дращеше ръцете и краката ѝ, като нокти на гущер. Куп малки мушици кръжаха около очите и лицето ѝ, бръмчаха, сякаш се бяха наговорили дружно да я дразнят. Тънката и отъпкана ивица пръст се губеше нагоре - там, под смазващото пладне, където зачеваха змии и гущери. Където господарка беше тя - Природата! С нейните тайни и магии.
- Колко още остава? Уморих се! Къде сме дошли в тоз пущинак и как може да вярваш на такива бабини дивотии!? Не мога да се начудя на акъла ти! А уж, ти беше по-умна от двете. Няма как една скала да те излекува, како, чуваш ли!? Няямаа! За това има лекари. - ядосано говореше зад гърба и Зорница.
Калина стисна устни и още по-бързо и упорито закрачи по пътеката.
- Како, защо се инатиш? Защо не постъпиш като всички нормални хора? - продължи да я яде като молец сестра ѝ.
- Зоро, не разбра ли!? Не съм вече като нормалните хора. Болна съм. Чуваш ли!? Болна от Спин. HIV - ...