kovak (Костадин Койчев)
139 296
21.09.2023 г., 11:25 ч.

 Прозрачен затвор - 1ва част 

  Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи
456 1 3
Произведение от няколко части
2 мин за четене

Прозрачен затвор

 

Част 1ва

 

  Времето беше прекрасно, птичките чуруликаха приятно, а слънцето жарко напичаше. Есента чукаше вече за да влезе но лятото бе заключило врата и усилило музиката не пускайки никой. Така и Кольо слушаше ретро рок в слушалките карайки колелото си из големия столичен град на път за работа. Той бе администратор онлайн търговия в голям онлайн магазин. Светофара му светна зелено и велосипедиста потегли изпреварвайки цялата колона от автобус на градския транспорт и десетки коли. Но това не продължи дълго автобуса бързо го достигна и после задмина, както и колите. Офиса му не беше вече далеч. Той сви по една малка уличка в дясно, по която имаше огромна висока сграда с голям паркинг пред нея. Кольо показа картата си на портала и влезе. Завърза колелото си зад будката на портиера, където имаше стойки за колела. Толкова рано нямаше други колела, но имаше един мощен мотор паркиран до стойките там. Кольо погледна часовника си, както винаги бе подранил с много. Но въпреки това влезе в сградата и се запъти към асансьора. В асансьора всички стени бяха огледални. Копчетата за етажите бяха като вградени в огледалото. Той натисна 21-и етаж, свали слушалките и ги прибра в якето. Загледа се в огледалото срещу него. Пооправи косата си, която бе разделена на път, после се усмихна, а телефона му издаде лек звук. Кольо го погледна, бе жената, с която живееше – Мая. Пишеше му, че трябва да купи хляб вечерта преди да се прибере. Той усмихнато поклати глава пишейки и отговор. На малкото екранче над бутоните се изписа 21, и асансьора отвори врати. Той излезе с бодра крачка още залисан в телефона си, но тогава осъзна... Това не бе на неговия етаж! Попадна в някакво огромно много светло и високо помещение. Стените му бяха напълно прозрачни. Като бе толкова високо, че се виждаха даже облаците. Усмивката му застина! Къде бе попаднал? Обърна се и зад него, където трябваше да е асансьора имаше огромна  прозрачна стена, от където слънцето погали очите му. Кольо примижи и се предпази с ръце. Къде изчезна асансьора? Все пак бе дошъл с него, нали? Вече не беше сигурен дори в това. Извади си телефона и тръгна да набира един от колегите му, но телефона му изключи, след което на екрана се показа надпис, че няма обхват. Изведнъж косата взе да го сърби. Кольо се почеса и усети потта, която взе да го облива. Той свали якето си и го завърза за кръста. Пристъпи напред и погледна през прозрачната стена, тогава осъзна, че и пода е прозрачен и под него се виждаше целия столичен град. Величествената и огромна София стоеше под краката му. Тогава му се зави свят и Кольо просто се отпусна и седна на прозрачния под. Сърцето му заби силно, уплаши се. Облегна се на прозрачната стена. Къде бе попаднал? Как бе попаднал на такова място? В този момент усети и задух. Нямаше какво да диша, или си внушаваше? Гърлото му пресъхна и почна да се дави. Изкашля се силно и пое дълбоко въздух... отново всичко около него почна да се върти и той загуби съзнание...

 

Следва...

» следваща част...

© Костадин Койчев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви.
  • Кратичко, но интригуващо начало.
  • "Есента чукаше вече за да влезе, но лятото бе заключило вратата и усилило музиката, не пускайки никой."😍 - това ми хареса! Браво на лятото!

    Припомни ми филм, в който един пълен асансьор в небостъргач излетя в небето.
    Ще чакам продължението
Предложения
: ??:??