На четири километра от село Баня, между Обзор и Несебър се намира едно от последните девствени кътчета по нашето Черноморие – местността Иракли. Липсата на удобства, поради забраната за строителство бе предпазило това място от пренаселване с бизнесмени и туристи. Все пак имаше едно барче, което да напомни, че е двадесет и първи век. Всички познаваха неговия собственик и не само поради липса на конкуренция. Васил Аполона беше магнетична личност. Дори непознат човек само веднъж да се заговори с него, пак оставаше очарован и не би могъл да го забрави. Ще кажете:”Е, чак пък толкова?” Имаше добре сложено тяло като взето от някоя антична статуя, висок ръст и русоляви коси, които изглеждаха още по-светли на слъчевия загар. И както всеки Аполон, притежаваше красиво лице с черни проницателни очи. Ала най-забележителното в този човек беше гласа. Плътен и дълбок басов тембър с една невероятна топлота, която докосва събеседника.
Васил стоеше под големия чадър на барчето си, в компанията на младо с ...