Психоанализа
С настъпващото утро, над мегаполиса изгря яркото слънце и в кабинета нахлу меката топла слънчева светлина. Точно в тези часове гледката на града от върха на сградата, висока половин километър, бе наистина зашеметяваща. Всички микроорганизми в прозрачните тръби поемаха нужната им слънчева светлина. Захранването бе включено още от седем часа, рано сутринта. А събраната и обработена памет от вчера - анализирана и складирана.
Дорис бе готова за работа. В осем и половина пристигна първият пациент.
- Добро утро, госпожо Файнголд! – поздрави тя ниската жена с къса черна коса на средна възраст, влязла току-що.
- Здравей, Дорис – отвърна и тя с лека, едва доловима усмивка.
- За какво ще говорим днес? – с леко закачлив тон попита Дорис, пациентката, която вече се бе настанила в удобното бяло канапе.
- Ами, всъщност не знам от къде да започна... - само по себе си това бе въвеждащо изречение. За типа колебливи и не толкова уверени хора (точно като г-жа Файнголд) това бе не само започв ...