Не бе пушил от една седмица и копнежът да запали цигара сякаш владееше цялото му същество. Представяше си как дръпва здраво и дробовете му се изпълват с блажен дим, как главата му се замайва приятно и идва мечтаното успокоение. А после насладата става по-наситена с всяко следващо засмукване.
Знаеше, че някои пушат в нишата в дъното на коридора, въпреки забраната. Даже и пепелник имаше, скрит бе зад една тухла на перваза. Преди час бе направил разузнавателна обиколка, затова бе наясно.
Макар на практика ръцете му да бяха неизползваеми заради десетките счупени костици, бе успял да премести цигарите и запалката си от болничното шкафче в джоба на халата си. Сега трябваше да отиде в пушалнята и да се опита да запали. Вярваше, че ще се справи някак си, нищо че дланите му бяха шинирани и бинтовани. Щеше да си помага с китки, ако се наложеше.
Измъкна се от стаята и, след като се увери, че никоя от сестрите не го наблюдава, с небрежна крачка се отправи към дъното на коридора.
Нишата бе празна, ...