6.08.2015 г., 13:48 ч.

Пушачите умират млади 

  Проза » Разкази
535 0 4
11 мин за четене
- Няма дявол, по дяволите! Няма! Никога не е имало и не ще има.. Запомни от мен и си го набий в невежата тиква. За 40 години съм разбрал, че няма дявол! Н-Я-М-А! Всъщност има! Майка ти! Майка ти е жив дявол и който го отрича, съм готов да му смачкам мутрата, да я изсуша и да я закача на стената. Огледай я.- Той грабна снимката на майка ù, която се мъдреше на лавицата и я хвърли към нея. - Това е дявола.
-Млъкни, ще ги събудиш. Моля те! Не и днес. Днес е рожденият ден на Сара..
- Те са будни и без това. Нека слушат. Нека чуят, какви ги дрънка майка им. Дявол... На всеки дяволът му е виновен. Под път и над път има хора, които бръщолевят и ме подлудяват. Онзи дръгливият под нас днес му набих една глава. Казвам ти да знаеш, защото ще те гледа на криво. - Мъжът бе наистина ядосан, и по червеното му скулесто лице се четеш злоба.
- Ударил си го? Той ни помогна за наема преди няколко месеца.. Защо го удари?
- Дявол го взел тоя дръвник. Дърт проклетник. Бил съм пускал вратата на асансьора и тя ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лебовски Всички права запазени

Предложения
: ??:??