15.05.2013 г., 7:54 ч.

Пясъчна рисунка 

  Проза » Разкази
945 0 0
3 мин за четене
Сбогувахме се. Беше трудно - както всяко сбогуване. Лесно е да обясниш на ума, че трябва да се разделиш с някого, но на сърцето... Там е друго нещо. А този път беше различно. И двамата имахме чувството, че това е последният път, в който се виждаме. И реално беше така. Прегръщахме се и крадяхме всеки миг, всяка целувка. Исках да запомня как когато ме докосва, палещи тръпки преминават през мен като ток. Беше от онези моменти, в които вътре в себе си крещиш от щастие. И си толкова развълнуван, че другият вероятно би се изплашил от емоциалността ти. Но аз си бях такава - истинска, непринудена и концентрирах цялата си енергия върху мига. Още като се видяхме, забелязах, че носи малка кутийка със себе си. Знаех, че това е някакъв подарък за мен. Беше го споменавал много пъти и аз очаквах да е нещо специално. Не съм материалистка, ама нали знаете, очакваше се да е нещо, за което се е охарчил доста, с цел- да ми покаже колко държи на мен. Това, разбира се, е пълна глупост. Любовта се мери в дей ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодора Всички права запазени

Предложения