ПЪКЪЛ VII
– … удобен е столът ти. Не бях седял в нещо по-меко от години, но – слепецът не доизказа мисълта си и сякаш оглеждаше обстановката в уютната дневна с угасналите си очи – опасявам се, че ще го умириша.
– Може да се изкъпеш, този тук ще ти помогне в банята – Йерихон кимва на Руфим и наистина си помисли, че нещастникът е занемарил хигиената си от години.
– Какво искаш от мен, благодетелю, защо ме доведе в дома си?
– Вече ти казах, интересува ме съдбата на Авелогоном и на ония тримката, как бяха… Елифаз, Валдад и Софар. Какво знаеш за тях?
– Защо не ми вярваш? Какво може да ти каже един грешник, преживял толкова страдания? Нали не очакваш да провиждам във всичките времена и пространства? – упорства Йов, но като че предусеща, че човекът, който е пред него и така ревностно го разпитва, не е случаен, дори не е човек.
– И как тоя грешник доживя пет-шест хиляди години? Да не се е научил да пътува през времето?
– А ти откъде знаеш за тия Всесилни, дето ме посетиха в едно мрачно и безра ...