ПЪКЪЛ VIII
Старият грешник. Самозванеца, необуздания алхимик, вечно търсещия, с незадоволени и болезнени амбиции да знае и да може всичко. Човека, който продаде душата си на рогатия за да се изравни с Бога. Да се съревновава с най-въздесъщото Същество, с Изначалния разум с Всесилния. Да се сравнява с Него, с Бог! Да, несъмнено това бе Георг Фауст. Въпросите започваха да валят, като неочакван летен дъжд върху тленното му тяло. Как бе получил грешника своята инкарнация в съвремието? Кой му я е дал? От кога съществува грешното му тяло и кой спаси душата му от Пъкъла? Като че отговора бе очевиден. Сатана отново се намесва и тук, в тленния му живот. По-дяволите, пак ли!?
Тъкмо земното им пребиваване подхващаше нов и вълнуващ път, тъкмо наследиха най-голямата земна сила и власт – богатството на Вакрил Вердемян и ето, че старите сенки изплуваха от миналото. Дали да не избягат отново със сина? Не им ли стигат всичките изпитания и тегоби, дето трябваше да изтърпят там, в Градината, и той тук до ...