Нощ... пълнолуние... тази нощ ми се налага да не спя...
Наблюдавам пълната луна и мисля за това, което ми каза за нея Ръмжача снощи. Защо не?! Ще използвам портала, който тя отваря и ще се пренеса съзнателно в свят пет.
Подготвям се. Паля ароматна клечка... коленича на пода в стаята си... навлизам в света на тихата концентрация... започвам да дишам съсредоточено... успокоявам ритъма на сърцето си и постепенно го забавям... дишането ми става все по-бавно и дълбоко... А след това, едва когато дух и тяло се превръщат в едно цяло се протягам и потапям енергията си в отворената порта на пълната луна...
... Свят пет...
Без да се бавя нито за миг приемам вълчия си облик. Тази ми трансформация става все по-лесно с всяко следващо ми посещение на това вълшебно място... Поемам на път, без да спазвам някаква конкретна посока, а само воден от любопитството къде ще ме отведе пътя под лапите ми...
Тъпо! Тъпо! Тъпо! Набутах се в такава каша, че как ще се оправя не зная... Но по същество - попаднах на ...