ПЪН
Поостаря!
Навъртя стотака!
И оглуша, и ослепя!
Но си е все така и хубав, и умен, и приятел!
Пак си излизаме, и сутрин, и вечер. Пак там! До парка! Пак да си препикаем някое храстче, някоя тревичка или камъче.
Няма как! Природа!
Има си само един дефект. Много са му дълги ушите и чат-пат си ги настъпва, та се спъва.
Та вървим!
Бавно, внимателно, един до друг. Между нас е само късото синджирче и голямото приятелство. Разбираме се! Аз позабравям, че не чува и си му говоря.
Чат-пат спираме. Срещаме нещо, заговорим се и пак тръгваме.
Обикаляме, препикаваме и се прибираме. ...