Първа и незабравима изгубена във времето любов
Клепачите ми се отпускаха, изтощени от борбата с живота. Не исках да се предавам толкова лесно. Хиляди пъти се замислях за поне една причина, която би ме накарала да живея. Намирах я дълбоко в миналото си, където все още бях невинна и изпълнена с копнежи и мечти за едно бъдеще, което със сигурност не беше това. Белите притискащи стени, машината, която отчиташе всеки пулс на сърцето ми и болестта, която нямаше лечение.
Нека да забравя за миг, че се намирам в тази стая и се върна на причината, която все още ме поддържаше. По точно за мен това е усещане, което само един-единствен път може да се почувства.
Бях на тринадесет години в едно незабравимо за мен лято. Приготвях си багажа за посещение при баба ми на село. Бях достатъчно голяма. Получих доверието на майка ми и тя остави решението на мен кога ще пътувам. Обадих се да попитам в какви часове имаше пътуващи влакове за Карлово. Явно съм сбъркала числата при набирането, защото от отсрещната страна един сънен, топъл глас ме попита какво искам. Извиних се веднага и бях готова да затворя, когато гласът ме попита дали искам да се срещнем. Изсмях се иронично и като невинно дете обясних, че нямам нужди от срещи и че ще заминавам. Единственото, от което се нуждаех, бе телефонът на гарата. Топлият глас се усмихна и ми пожела лек път. Затворих слушалката, а мислите в главата ми се блъскаха една в друга. Присмивах се иронично на този завладяващ глас и странните му идеи да се срещне с мен. Но вътрешно исках отчаяно да бях приела. Зарових се върху багажа си, опитвайки се да извадя топлите шепнещи думи в ухото ми.
Премина утрото ми някак напрегнато, но поне забравих за странния си разговор. Майка ми ме целуна, изпращайки ме до входната врата. Пожела ми лек път и поздрави за баба и дядо. Махнах и се качих на рейса, който спираше точно пред гарата. Гледах сивите еднообразни блокове и въздъхнах от удоволствие. Щях поне за месец да изтрия от главата си тази ужасна бъркотия в града. Обичах да съм сред природата. Там подивявах и забравях, че пораствам. Нещо, което изобщо не ми харесваше напоследък. Преди играех свободно, а сега момчетата се отдръпваха някак, сякаш се срамуваха да играят с мен вече.
Приготвих се да слизам, защото наближаваше спирката за гарата. Отвориха се вратите на рейса и това предизвика хората да се блъскат един в друг, надпреварващи се кой ще слезе по-бързо и кой ще се качи за да седне. Ненавиждах транспорта. Трябваше да изляза по-рано и да си походя, така едва ли някой щеше да ме блъска. Залитнах и за малко да се строполя върху стълбите, точно когато вратите се опитваха да се затворят. Един приятно топъл глас се провикна и една силна ръка ме прихвана през кръста. Изчервих се цялата. Кръвта нахлу в главата ми и се опитах да поставя краката си на твърдо върху земята. Поисках да ме пусне този, който ми бе помогнал, да не бъда присмехът в очите на хората, но той настоятелно се взираше в лицето ми, принуждавайки ме да го погледна. Лицата ни стояха толкова близо едно до друго, че усещах дъха му в лицето си. Зави ми се свят и се зарадвах, че все още ме държеше силно в прегръдката си. Без да каже думичка, той се наведе и впи устните си в моите. Не бях изпивала никога такова чувство. Времето, хората, светът и въобще всичко, което ни заобикаляше, не съществуваше. Забравих да дишам. Отворих очи и срещнах очите му. Зеленият им цвят ме изпиваше. Той ме пусна и се скри сред движещите се тела.
Качих се на влака за село и още не разбирах. Чувах вятъра, който свиреше в стъклото на купето и очите ми блуждаеха в нищото. Чудих се какво се беше променило във мен. Не се чувствах дете и сърцето ми туптеше по различен до сега начин. Месецът на село ни се стори година. Стоях дълги часове замислена. Виждах очите му във всичко, което бе зелено, а дъхът му все още се носеше по блузата, която така и не изпрах. Свалих я веднага след като пристигнах и я държах близо до възглавницата си. Дойде времето да се прибирам и сякаш отново живнах. Баба и дядо се бяха притеснили от нормалното ми поведение на смирено растящо момиче. Изпратиха ме и ми пожелаха лека нова учебна година. Аз единствено се надявах, че ще го видя отново.
На гарата се оглеждах, сякаш имаше откъде да знае, че ще съм там. Нямаше го. Но тръпката и въображението ми искаха поне още един път да го зърна.
За жалост, не ми се отдаде такава възможност и никъде другаде не открих тези очи.
Сега все още живеех с надеждата, че може би ще ги зърна отнякъде. Това чувство ме крепеше и исках да вярвам, че все още имах възможността да открия тази изгубена във времето любов...
© Елeна Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря ти ananel (Нели )
Поздрав сърдечен!!! -
смущаващо-сладки първи трепети
добре разказваш -
БЛАГОДАРЯ ТИ СЪРДЕЧНО Rimoza (Кръстина Тодорова)
-
Притежаваш дарба на талантлив разказвач, героите
ти оживяват и сякаш са сред нас, истински типични
представители на времето, в което живеем, те са
художествени образи и в същото време субективното
отразяване на обективната съвременна действителност
е толкова талантливо постигнато, че всеки може да се
огледа и да разпознае себе си сред тях.
ПОЗДРАВИ! (6+) БЪДИ! -
Радвам се, че ти хареса lubara (Любомир Николов) Поздрав!
-
Интересно написано. Все пак не ми е много ясно защо е нужно в началото героинята да ни загатва за сериозния си здравословен проблем.
Наскоро говорих с прототипа на момичето от моя разказ " Букет и сладко от горски ягоди". След 45 години...
Поздрави, Елена! -
Поздрави и от мен Rimoza (Кръстина Тодорова) Благодаря!!!
-
Силно докосващ сърцето, прекрасен разказ,
написан с много чувство и много талантливо!
ПОЗДРАВИ! -
Много ми се искаше точно това да постигна. Всеки да си припомни своят първи миг, който го е накарал да се почувства влюбен! Благодаря ти valia1771 (Ивон ) Поздрави сърдечни!
-
С поздрави, Елена! Написано е по много естествен и непринуден начин! Сигурна съм, че всеки който го е прочел си е припомнил нещо дълбоко лично и красиво, оставено някъде далече! Харесах!
-
Благодаря ви
странница (Сеси )
A99 (Росица )
Поздрави сърдечни и от мен! -
Чудесно и вълнуващо! Поздрави, Елена!
-
Благодаря ви че се отбихте
silvina84 (Силви )
liubomira97 (Лъкс Герова)
Поздрави сърдечни от мен!!! -
Колко хубаво и невинно! Поздрави!
-
Поздрави и от мен! Лека вечер...
vodoleia (Водолея )
aborigen (Борко Бърборко) -
Даа, първата любов остава за цял живот
-
Браво!
-
Благодаря ти Весе! Поздрав и прегръдка от мен!
Сърдечен поздрав и от мен Магдалена! Благодаря ви за посещението!!! -
загадъчно някак, хубаво написано...
Елена, във времето всичко е записано...
и няма нищо изгубено...сърдечен поздрав.. -
Поздрав и от мен, Оги!!!
-
Красиво и неочаквано дръзко
Понякога се случват такива необичайни малки и красиви неща, които се помнят цял живот...
Поздрав, Елена! -
За жалост Peach (Любов ) моята първа любов е далеч от написаното. Hercule (Христо Иванов) се е изразил точно ,,вместо нежните чувства, щеше да рониш горчиви сълзи.'' Не че роня горчиви сълзи, защото сега съм по щастлива от всякога, но спомените ми не са едни от най хубавите. Предпочитам да ги запазя за себе си. Поздрави сърдечни и весела и успешна седмица за всички!!!
-
Благодаря ти бате Ице! Радвам се на посещението ти... Може би трябваше да опиша моята истинска първа любов за да не остане никой объркан. Тази я виждах в представите си само, като вдъхновение!!! Лека вечер за всички!
-
Прекрасно и по детски чисто влюбване. Права си да си спомняш с умиление за този случай, но и не забравяй, че просто си имала шанс, че не си го срещала, защото сега вместо нежните чувства, щеше да рониш горчиви сълзи.
-
Благодаря ти Peach (Любов ), но случката наистина не е моя аз просто я описах така както я виждам! Поздрави сърдечни!!!
-
Поздрави и от мен Галя! Радвам се на присъствието ти!
Лека вечер за всички. -
Поздрави и от мен purko59 (Ангел Веселинов)
-
Колко са хубави тези влюбени мигове...
Поздрави! -
Поздрави, НИКИ!!!
-
Наистина вълнуващо и уникално по своему,поздрави
-
Поздрав и от мен stoianova (МИМИ )
-
Благодаря ви
Eia (Росица Танчева) Слънчев и усмихнат ден от мен!
oksimoron (Пиерлуиджи Казираги) Поздрави и от мен -
Първата тръпка... Успяла си да я изразиш в текста така, че да се почувства. Поздрави за умението да пишеш вълнуващо!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
