Бяхме на гости на дядо и баба през една от ваканциите...
Времето беше слънчево и излязохме на разходка с тях. Държаха ни здраво за ръцете, за да не се изгубим в големия град. В началото с брат ми се дърпахме, но като разбрахме къде отиваме, тръгнахме спокойно като възпитани деца.
Нямахме търпение да се запознаем с тях. Нали бяхме роднини и трябваше на всяка цена да се видим. Мама често казваше:
- Човек трябва да познава роднините...
- И да обича родословното си дърво – добавяше татко...
Срещата ни беше в голямата градина, а тя се намираше в центъра. Бяхме много развълнувани, а те като ни видяха, се разкрещяха. Спогледахме се с брат ми. Не знаехме, че са толкова емоционални. Искахме да ги прегърнем, но баба и дядо кой знае защо не ни разрешиха. Стана ни смешно, когато започнахме да се тупаме всички по гърдите и да ръкомахаме и пляскаме с ръце. Явно и на тях им стана забавно, защото ни сочеха с пръст и се хилеха, а белите им зъби се открояваха и блестяха. Засрамих се, че моите не бяха та ...