Не бях наясно със своята странност чак докъм шестнайстата си година. Трябваше да се заровя в купища книги, да изгледам няколко филма и най-вече, да проведа един изключително специален разговор, за да осъзная за какво става дума.
Специалният човек, с когото проведох въпросния разговор, беше моята прабаба. За всички в рода ни тя бе един наистина изключителен човек, с много висок дух и учудваща енергичност за своите близо сто години. За разлика от повечето хора над деветдесетте, тя не само бе напълно с ума си, но при това умееше внимателно да изслушва и да дава доста мъдри съвети на всеки, който се осмелеше да й поиска такъв. Защото освен всичко друго можеше да бъде и доста избухлива на моменти. Беше дребничка почти колкото мен, но гневът й караше огромни мъжаги като баща ми и чичо ми да изглеждат пред нея като засрамени хлапаци.
Онази вечер, когато ме извика при себе си, помислих, че пак иска да й чета, и послушно отидох в стаята й. Обожаваше романите, особено историческите. Понякога реа ...