''Животът е низ от приключения, възход и падения. Спъваш се и падаш...

Изправяш се, поотупваш дрехите си и смело продължаваш напред...''

 неизвестен актьор - ученик на Софокъл .

                 Намерих адреса. Два джипа , сив  Хюндай Санта Фе и бял Range Rower Sport спряни отпред

Засмях се, големи джипове и само главичките на водачките се подават.

Високи три метрови стени, досами тротоара, над тях стърчеше в двора накакъв кран, друга висока мачта  на кулокран или нещо подобно, покрив като на нещо като огромно хале, сграда с тъмни прозорци. Какво е това полупризрачно  място. Ами щом ме пращат, значи е тука.

Десет , дванадесет крачки огромна висока желязна врата, колона  метър и половина, врата с козирка над два и половина метра висока и два широка...уау, сигурно тук живеят великани, ами нищо ще станем с един повече, ако ме вземат на работа.

Засуетих се около малката врата два на два и половина, по мое око. Да преговоря '' Грузински тавариш Тимофей Гугаашвили, каза че имате работа за мен... Или кириос Гугаашвили, дето има ресторант наблизо ме насочи към вашата фирма, имали сте нужда от работник... ''.

                    Не се решавах да звънна.

Адаптирах се бързо към Атина, нали знаех отлично каракачански гръцки и после курсове като студент, английски и руски от малък.

То адаптацията добре, ама вече трета работа сменям, добре че квартирата не съм сменил, малка, но удобна и най -важното ефтина, 100 евро, какво му плащам. Добре, че се заслушах когато българин си заминаваше и я предлага. По -старите гурбетчии ехидно се подсмихваха '' Е, тоя иска да забогатее, 200 евро предплата бил дал...'' Изчаках присмехулниците да се успокоят, дръпнах го настрана

- Виж какво, аз търса самостоятелна квартира, имам  приятелка и когато ми дойде на гости, съвартирантите клечат пре вратата или на балкона да слушат как охкаме. Хайде да вървим да ми я покажеш, от кога я освобождаваш, не мога да ги търпя - лъжец съм и сам си вярвах

- Може да се каже веднага, багажа ми е в колата, паля и си тръгвам. Не е далечко, има два квартални автобуса, 049 за Пирея минава по булеварда, електрикото е на 15 минути...Ама две стаи, холче с голяма тераса, кухня, коридор,  отделен вход,  имам склад в гаража...намилаше той.

Харесвам не харесвам, ще си я моя квартира, мечтаех тогава.

- Оставям ти  хладилника, пералнята, е малко стари модели са, но работят, печка с фурна на ток и газ... леглото, маса... Наемът е 100 евро, знаеш навсякъде се плаща предплата два наема на хазаите, а ако изчезна изведнъж ги губя, нали разбираш. И защо да ги губя и новият наемател да ги плаща отново. Ще кажа на хазаите, че си ми братовчед и ще живееш ти, а аз си отивам по семейни причини

Направихме го. Хазаите по-възастни хора , се зарадваха, че ще е българин и роднина, и най-важното няма да търсят наемател.

Уточнихме на всяко 10 число да плащам наема, а ток и вода си ги следя аз.

Два дни боядисвах, чистих, пералнята бръмчеше безспир, закачих някакви картинки, нови пердета, чаршафи, завивки и стана приятно място за живеене. Малко по-далечко от квартирата паркирах вана си, да не се набивам на очи, както се казва.

               Намерих и последната си работа. В бар ''Влу скай'' обслужващ персонал, а вечер бодигард. Плащаха ми добре за двете работи, някой подхвърли 10 евро башиш, жените кокетничеха като им правя комплименти, облизваха похотливо устнички, пощипваха ме по бузките.

Ако имаше буйстваш клиент, го успокоявам с думи или дружеско потупване по рамото. Не обръщах внимание кой-какъв бил, дали двама мъже се прегръщаха или целуваха, дали бяха две жени,... всеки е свободен да харесва когото си иска.

До преди десетина дни.

Влезлият господен бе симпатичен, с доста странна походка, облекло, с жълто шалче и странно държеше и  ръчичките си, свити в лактите и пред гърдите.

Посрещнах го и съпроводих до масата му. Двечки от  момичетата го наобиколиха, мдаа, всеки е дошъл да се забавлява.

Музиката тихичко свиреше, лъщящата като в рибени люспи певица пееше блусовете си, цвето ефектите нежно се плъзгаха и по  посетителите.

Харесвах това моментно щастие за всеки, когато и благодарение на питиетата, гърдестите момичета потъваш в блаженство, забравил за реалността.

Отрезвих се. Момичетата при оня хубавец бяха избягали, за да ги заместят трима бабаити, или правещи се на бабаити. Дърпаха жълтия шал, завиваха го да го душат, оня ръкомахаше смешно,... после шамари по бузите му, един зарови из джобовете на сатененото му сако, друга ръка го бе зграбчила за топките. Едва ли този човек дължи някому нещо, та да се отнасят така с него.

- Господа - изправих се пред тях - Не разбирам защо така се държите с господина, все пак правите лошо  впечатление на останалите посетители

- Я си гледай работата бе понти, и ти си като него, вие такивата се надушвате и подкрепяте - рече със злоба единия

- Господа, господа, аз съм гардът тук и не желая разпавии в бара, все пак сме културни хора, моля ви господа - със спокоен глас се опитай да успокоя нещата

- Чухте ли бе, педераст-бодигард, от кое море изплува, бе - ехидно подхвърли другия- Хайде чупката, че да не натиснем и тебе

- О, не-  заплашително започна мустакатия,стана и извади сгъваем нож, острието блесна разноцветно - Сега ще нарежа жълтото шалче, после червените бузки на гейчето и ако намеря пишката  на бодигарда ще я отрежа за котката ми.

Двамата се закикотеха раболепно, мустакатият вече размахваше победоносно жълто отрязано парче шал. Не го оставих да пирува, рухна на пода с разбит и шуртяш кръв нос. От инерцията ли какво ли, ножът му раздра ръкава на сакото му. И смехурковците се гърчеха и стенеха на пода. Поуспокоих ги с юмручен удар в диафрагмата. Настаних ги по фотьойлите.

-  Добре ли сте господине, хайде да си вървим - и му подадох ръка

Нежно ръкостискане. Потръпнах. Свободната ми ръка се сви в юмрук, един удар и от нежността ти няма да има и помен.

Обадих се и на колегата бодигард

- Видя ли

- Видях. Но не биваше да го правиш - прошепна в ухото ми

             Свежият въздух навън ме отрезви. Прав беше колегата.

- Качвай се във вана ми - креснах на непознатия - Забъркахме голяма каша

Оня с охота се настани вътре, с плавни движения оправи частите на жълтото си шалче, къдриците зад ухо, пешовете на сакото си и кръстоса крака.

В квартирата ми се настани по същия начин на фотьойла.

Доядя ме на мене си. Нали си бях обещал да не се меся.

- Познаваш ли ги онези  в бара , дето те нападнаха

- Не.

- А защо те нападнаха, дължиш им пари, дрога...

Последва кратко мълчание.

- Аз съм американец, по скоро грък, но живея и работя в Лос Анджелис, Холивуд - скромно започна той - Не съм ви благодарил, че ме спасихте, нали...Не съм точно  хомосексуалист, но се правя на таъв за да успея. Аз съм режисьор, постановчик, продуцент,...Джей Джей Кинг. Периодично навестявам семейството си тук, черпа вдъхновение.

Нежната му длан приглаждаше калъфа на фотьойла.

- А вие сте, спасительо  мой,...Как мога да ви се отблагодаря

- Петро, Питър,  както щеш. Ти вече ми се отблагодари,... от утре не съм на работа.

- Ще запомня добрината ви, мистър Питър - не спираше Кинг

               И така и стана. Увлниха ме. Спасиха ме записите от камерите из залата. Добре, че ми изплатиха заработеното, даже и в ноща на разправията.

Два дни се шляех. Беше ме яд, че отново не се стърпях. Самонаказах се без обяд. Да ама едър, здрав и млад мъж без три пъти сериозно ядене не говори добре здравословно.

Винаги минавах покрай едни ресторантчета, понякога виждах и семейства да се хранят, дали им излиза по-икономично финансово или мързелива домакиня.

Някаква девойка с кошница под ръка, говореща на руски по мобилния си ме подмина

Погледнах вяло, ами кваралчето е по-бедничко и има от всички националности. Десетина крачки пред едно ресторантче, огледа се, скри мобилния в якето си и бодро влезе. Засмях се  на табелката, гръцко-руска- и някакви непознати знаци. Дано 50 евро ми стигнат. Влязох, поздравих и седнах на стола на свободна маса. Усмихнах се въпреки всичко на френската басня.  Надпис в ресторант '' ТУК СЕ ГОВОРЯТ ВСИЧКИ ЕЗИЦИ'', и посетител започнал на испански, италиански, английски,... никаква реакция. И запитал, ''Но кой говори всички езици '', а собствениът му отговорил скромно

''Пътниците, мосьо...''

Дойде сервитьор.

- Слабо говоря гръцки - започнах 

Той се усмихна разбиращо

- Искам 50 грама водка - продължих на руски - Сельодката вероятно е скъпа, но колбас може

Кимна с глава и отдалечаващ се от мен каза нещо  неразбиремо сякаш на себе си.

Погледите на мъжете от съседните маси се втренчиха в мен заплашително.

След малко иззад шубера изкочи среден на ръст човек с бяла готварска престилка, носещ табла с поръчката ми.  Къде пак попаднах. Под престилката му, като крачне, се открояваше дръжка на пистолет.

- Заповядайте, как така, тук рядко отсядат чужденци, туристи имам в предвид - с усмивка попита

Седна на другия стол, с лява ръка на масата, дясната под нея.

- Не, не съм чужденец, българин съм, ако мога да мина за чужденец - засмях се дружелюбно

Той каза  нещо на неразбираемия език, мъжете наоколо потънаха в приказки.

- Ванка, давай и на мен чаша водка

Момчето веднага изпълни.

- Наздраве и добре дошъл в нашия район, аз съм Тимофей Гугаашвили, ресторантьор

- А аз Петро,... наздраве

Отпихме по глътка. Трябва да разсея съмнението, че  съм шпионин, за да не ме гръмне по погрешка.

- Живея тук в квартала, допреди 2-3 дни имах добра работа в бар '' Блу Скай'', но защитих клиент и ме изгониха. Сега търся някаква работа, бихте ли ми помогнали

- Е, щом е някаква - засмя се той - Може, Михайло, не ти ли трябва още един човек за текстилната фабрика.

Михайло, набит здравеняк, с клатушкаща се походка дойде при нас

- За колко време, за седмица е гарантирано, а после ще помислим. Утре в 6 и 30 сутринта да си тук, има микробус и в 16 и 30 сме се върнали. Носи си нещо за ядене, вода, защото наоколо няма.

- Благодаря Михайло, ще съм точен

             Работех съвестно и мълчаливо, не за да ме харесат, но нали ме препоръчаха и не трябва да се излагам. Товарехме или разтоварвахме рула с платове от контейнери в склаовете или обртното.

Подписах се на нещо като ведомост, за 7 дни 600 евро. Благодат

А вечерта почерпих в ресторанта на Тимофей.

Три дни работех и като снабдител за ресторанта, месо, бира, зеленчуци.

Гледам върти в ръцете си визитка

- Петро, това е  фирма за железен  скраб, нови тръби и желязо. Аз ще им се обадя, но и ти ще кажеш, че идваш от мое име. Успех и се обаждай ако нещо ти дотрябва.

             Благодарих на Тимофей Гугаашвили, грузинец, но все пак своего рода , братовчед.

             Погледнах отново вратата, и натиснах звънеца...

следва част 2...