Неусетно взехме да замръкваме и се събуждаме в къщата на Лу. Приемах като нормална носталгията й да остави такава огромна къща с всички удобства, или както тя казваше '' Зелените поля на моя роден дом''. Така се бяхме нагласили, че несъгласие, своенравствие го бяхме оставили някъде, боли ме глава, или нямам желание, просто имахме малкото, за да го имаме помежду си.

Мъчише ли нещо отново Лу, или умело го прикриваше, знаехме и двамата, че всичко това е едно увлечение, но ни беше прекрасно за да го загърбим или да си го кажем в очите..

И Филипа бе  по сърцето и душата ми, едва ли само месечните преводи са причината да мисля за нея.

Веднъж само си бях помислил по-негативно '' Това е Холивуд, това е Америк, страната на неограничените възможности, ако трябва да избере между мен и другия живот, кого би предпочела''

Ако аз бях на нейното място, бих предпочел Америка, любов има навсякъде. А прявилно ли мисля...

Една вечер в къщата й набрах смелост, защо да се измъчваме, ако е точната дума.

- Лу,... лейди Лу, искам да бъда откровен с теб, но ако ми обещаеш, че няма да се разплачеш и ще решиш правилно

Погледна ме любопитно, свенливо покри голите си гърди.

- Ти беше споменала за сър Уйлямс, има ли го още този човек, той държи ли на теб, а ти на него.

- Да Питър, има го - и срамежливо наведе очи - Бях ти споменала, че той,... той отгледа и възпита Филипа. Единствено ти и Уйлямс повярвахте, че има вселена в мен нечиста сила. Не смея да му се обадя,... имам сега тебе

Гласът й взе да мутира издайнически.

- Аз направих каквото можах за теб. Не искам да се измъчваш отново, обади му се. Направи ти решаващата крачка, той е джентълмен и ще те разбере...Не те откъсвам от себе си Лу, а искам най-доброто за теб и Уйлямс.

Само я бях гушнал като голямо дете. Галех в захлас лицето, косите , свивките и бедрата й.

Беше вече събота сутрин. Тя погледна часовника, решително взе мобилния си

- Сега там е 8 сутринта, обкновено Уйлямс е в кабинета си. Уйлямс,...сър Уйлямс...Луиза, Лу те безпокои, как си, не сме се чували отдавна.

Говореше тя сякаш в съня си.

- Да, да , мога да се прибера до 10 дни... да, ще успея. Ще ти се обадя отново. Бай...

Затвори. Държеше мобилния си в ръка, поглеждаше го и се разплака. Едри истински сълзи се стичаха по лицето й, по голата гръд.

- Петро, Питър, благодаря ти. Направих го - през сълзи говореше- Благодаря ти, приятелю.

            Енергична жена, показваше ми вечер купища кореспонденция, пълномощни, заверки, някакви печати.

- Оставям къщата си, джипа  на твое разполужение, грижи се за тях, ползвай ги, открила съм ти банкова сметка със средства за поддръжка на имота...Харесвам те Питър. Ще се радвам, ако вие с Филипа съхраните отношенията си, ти постъпи много благородно и стрямо нея.

Помагах й за карго-багажа , да го опакова и предадем  на карго-летището.

Придружих я и на пътническото летище. Гледахме се с насълзени очи.

- Довиждане и бъдете щастливи със сър Уйлямс, и не изпускай вече голямата си обич. Магията сега е там с вас... И не забравяй Лу,  винаги една дреха наобратно или съшито някъде с червен конец, 

посвети и сър Уйлямс в това.

Помахахме си и тя се смеси с другите пътници.

                Седях омърлушен в двора на къщата й. Прибрах джипа в гаража. Хвърлих един поглед към двора, към скулптурите, въздъхнах дълбоко и махнах неопределено с ръка.

С вана отидох в къщата на Филипа. Погледнах тъжно  нагоре към верандата.

Заключих пътната врата и към къщи.

Въздъхнах тежичко, и какво стана , ван,  мотори, два джипа, три къщи в Атина и онази в Кукуция, а аз  сам насред всичкото това.

Събирах кореспонденцията в къщата на Лу и седмично с DHL я изпращах на домашния й адрес в Лондон. В пощенската кутия у Филипа намирах съобщения от банката, пликове със СД.

Разкарвах джиповете им до супермаркета или зареждах бензин, почиствания , подреждане из двора и гаражите. Всички мои дрехи от къщата на Лу си ги взех, не исках да има съмнения, ако един ден неочаквано пристигнат с Уйлямс. Проверих и при Филипа да не е останало нещо съмнително мъжко, а в пристройката оставих работни дрехи и един чифт по -сносни за преобличане.

              Лейди Лу периодично се обаждаше, звучеше бодро по мобилния или вайбър на лаптопа.

Обяснявах накратко какво съм сършил, какво съм платил.

- Петро как си - ме изненада в едно обаждане - Със сър Уйлямс имаме нагласата да дойдем в Атина.

- О, лейди Луиза, за мен ще бъде празник

Винаги говорех с вежлив тон, знаех ли Уйлямс може да е наблизо и да слухти, ако се изпусна нещо по-фамилиарно и тя после да се има неприятности

- Петро, би ли посрещнал в неделя камериерката ми на летището, все пак да поразчисти къщата ми, да проветри, да накупите някои продукти. Мис Кейти се казва, а ние с Уйлямс след седмица ще пристигнем, разбира се пак ще ви се обадя. Приятен ден.

- И на вас лейди Луиза, ще я чакам.

Със скромно букетче три червени рози в станиол, няма значение''камериерката ми...'', все пак е жена

Познах я. Е, горда като поданичка на британската империя, сякаш целият свят й е длъжен.

Строго безизразно лице, косата й прикриваше ушите, нито къса , нито дълга. Скептично стиснати тънки устни, риза с дълъг ръкав и само най-горното копче разкопчано, дълъг черен панталон. Вероятно като по-млада е била симпатична, тътреше два обемисти куфара на колелца.

- Мис Кейти...извинете , вие ли сте мис Кейти

Протегната ми ръка увисна във въздуха.

- Добре дошла мис Кейти, за вас са - окопитих се набързо и подадох розите.

Нито радост, нито скептицизъм.

- Дайте да ви помогна, друг багаж имате ли

- Не, този ми е достатъчен - отговори троснато

Настанихме се във вана ми.

- А къде е Ровъра на лейди Луиза

- В къщата й в гаража, нямам разрешение да дойда с него до летището. Това е моята кола, нова е и ще ни закара до къщата й.

Пътувахме мълчешком, какво да й обяснявам вижте тук, а онова там е..., сега Акропола...

Пристигнахме. Набрах кода, изщрака и вратата се открехна

- Заповядайте мис Кейти,... ох, забравили сте си цветята.

Неуважение, помислих си, или пренебрежение , все тази, но цветята нямат вина в случая. Подадох й букетчето, вкарах куфарите в двора и хлопнах вратата.

- По пътеката, след вас, мис Кейти - посочих с ръка.

Нова преграда. И  тази врата е с код, отворих  и внесох куфарите й

- Да отворя ли кепенците, вратопрозореца, да се проветри  - попитах, и без да дочакам съгласието й го свърших- Има и асансьорче за етажа или по стълбите

- Да знам, лейди Луиза ме е информирала - хладно отговори

Направих се на ни чул ни видял.

- Забравих в колата си мобилния за вас, с гръцка СИМ карта, записан е само моят номер, ако се наложи да ми се обадите.

 Пътьом заоглеждах нещо пропуснато из двора, добре че поливната система се включи, та ми спести излишни обяснения.Подадох й кутията с мобилния

- А вие къде живеете, тук ли

- Не, в къщата на Филипа, тя е наблизо, така не губя време като идвам да работя тук в двора.

- Интересно. Да идем да видя къщата и на Филипа.

- Не сте ли изморена от пътя, все пак 5 часа път, чакане из залите, часова разлика - несигурно промълвих - Поне си направете кафе, или...

- Това не ми пречи, да вървим

            Отново кодове на ключалкие. Ояснявах кое какво е в двора на Филипа

- Джипа й е в гаража, стаичка за инструменти,... ето тук се помещавам аз - посочих пристройката -Достатъчно ми е, стаичка, кухня, тоалетна. Работя сутрин от 8 до 17 часа, след което съм тук да се грижа за двора или в двора на лейди Луиза,

Влезе недоверчиво да огледа, после 30 минути се щура из къщата. Какво ще откриеш, отдавна всичко съм почистил и изнесал, не можеш да откриеш компромати за лейди Лу, или мои дрехи.

Обади ми се полусърдито  след няколко  дни по мобилния.

- Сър Уйлямс ме информира, че летят в неделя, имаш разрешението му да бъдем с джипа на летището,  кацат в 13 часа.

- Да мис Кейти, утре е неделя. Ще дойда да го почистя  и да уточним кога ще тръгваме за летището

Купих, хайде охарчих се пак за 5 червени  рози и два аспарагуса, паркирах вана наблизо, набрах кода на вратата и преди да се отправя към гаража.

- Мис Кейтии, аз съм - провикнах се - Да изкарам джипа, да го прибърша.

- Имаме време, на масичката има чай, бисквита, пий а аз да се приготвя.

Английски чай с бисквита, еха живителна глътка топъл английски чай...Да, ама не познах.

Бисквита '' Пападопулос'' и застинал чай. Взех ги и към гаража, скришом изсипах чая, натроних бисквитата за птичките., после акуратно оставих чашката в чинийката. Вероятно са били изхвърлени в коша. Скришом прехвърлих букетчето в багажника на джипа. Тази камериерка, даже не се досети да предложи да  купим цветя, все пак пристига лейди.

              Появиха се. Лейди Луиза не се е променила, а сър Уйлямс виждах за пръв път. Типично изглеждащ англичаннн. Не се сдържах, помахах им радостно. Каменното лице на Кейти не трепна.

Нарочно не взех букетчето от багажника, щеше да си препише заслугата.

Ръкостискания, нещо като поздрави, натоварих багажната количка и към джипа. Отворих багажника да сложа куфарите и взех букета рози

- Лейди Луиза, добре дошли в Атина - го подадох - Сър Уйлянс, добре дошли и на вас. Заповядайте.

За пръв път чувствах  неприязън към човек,... към мис Кейти. Слепоочията ми забиха.

- А сега оставям лейди Луиза да бъде  нашият екскурзовод из Атина. Лейди Луиза имата думата...

Загледах се в огледалото, колко щастливи изглеждаха. Сър Уйлямс, въртеше глава наляво-надясно, надничаше , мърмореше нещо одобрително с усмива.

Кейти отново септично бе стиснала устни. Дясната ми ръка се спусна до седалката и палецът ми се намери между двата пръста, и го размърдах.

                Пристигнахме. Спрях пред вратата, пъргаво изкочих, отворих вратата на мис Лу, после набрах кода на пътната врата, отворих я широко, и с усмивка.

- Лейди Луиза, сър Уйлямс,... добре дошли у дома

Изчаках ги минута -две да се любуват на двора, нали първите впечатления били най-силни.

Внесох куфарите им до входната врата, Кейти се опита нещо да ме изкомандва, но се направих на разсеян. Вкарах джипа в двора и подавах ключа му на мис Лу

- Петро,... Питър, утре на обяд те каним на коктейл, нали Уйлямс...

следва....