Затича се Кина граовката към горната махала на село Дълбок вир, беше чула някаква новина и бързаше да я каже на своята най-добра приятелка, Неделя, с която се знаеха от младини. И двете бяха овдовели, а това ги сближи още повече.
Кина беше приказлива и общителна, дори повече отколкото би трябвало, нищо не ѝ убягваше, за разлика от Неделя, която обичаше да си стои в къщи, заобиколена от домашни животни. Ако някой поискаше да влезе в двора ѝ, първо трябваше да усети любопитната муцунка на кучето Борко, видимо голям и страховит, но топлите му очи издаваха любящият му характер. Още много животинки сновяха напред-назад, кокошки, патици, две козички, а броят на котките вече и самата Неделя не знаеше, щъкаха навсякъде.
Кина влезе през пътната врата на Неделиния двор съвсем запъхтяна, едва дишаше. Борко се изправи целият върху нея от радост, всъщност, така правеше всеки път когато я видеше, а тя, всеки път го нахокваше:
– Чиба, бре, какво толкоз ми се радваш. Недельо ма, да вземеш да го вържеш ...