"It's time to wake up. The time is: 07:15."
Първата реплика, която чух за този ден, но за разлика от вчера, вместо да се подчиня на гласовия си часовник (да, понеже това е най-шумната аларма на телефона ми, тази използвам), просто изключих алармата.
До края на деня не спрях да проклинам това си действие.
Поради отказа си да стана веднага, когато чух противния глас, и да насиля почти безполезния си труп към действие, естествено, се успах.
Най-голямата проклетия за един мъничък човечец, подчиняващ се на наложените от самия него (почти) нелогични норми, е да не им се подчини; ритъмът му се нарушава и през целия ден той е на практика безполезен.
Следващия миг (или поне според мен беше толкова времевия интервал между повторното ми заспиване и второто ми събуждане за деня) беше осъзнаването, че е вече 8 часа, и следователно ако не стана и не се раздвижа веднага, ще имам големи проблеми с Шефа си.
Трябваше да игнорирам крещящите нужди на тялото си за храна и кофеин, и да тичам към метрото... ...