ПЪТЕШЕСТВЕНИК ОТ ДЪЛБИНИТЕ
Разказ
Погледнат отдалече, странникът не можеше да бъде разпознат. Вървеше бавно, поклащайки се ту на едната, ту на другата страна, загърнат в бял плащ, изтъкан от фосфоресциращи нишки. Държеше ръцете си плътно прибрани към тялото, свити пред корема, сякаш криеше нещо в шепите си. Приближеше ли го някой, щеше да види тебеширено бялото лице, изразяващо абсолютна безчувственост, върху което примигваха от време на време две сиво-сини очи, отнесени в празнотата на околния пейзаж. По средата на високото му чело личеше тъмния белег под формата на обърнат надолу S, което изтъкваше изкуствената природа на непознатия.
Беше пропътувал хиляди километри през технологичната джунгла, наричана от нейните обитатели „Периферията”, простираща се незнайно докъде, непрекъснато разширявана от „отвъдните”, които обитаваха най-външните и пластове. Андроидът вървеше безспирно, без почивка през лабиринта от тунели и наглед безкрайни празни пространства, подминавайки всяко селище, кое ...