pandorum
5 резултата
Очи под водата
Приятният аромат беше изпълнил цялата детска стая и Киачи вече едвам се сдържаше да не изтича до кухнята и да види какво майстореше майка му, вдъхновена от новата кулинарна книга, излезнала в книжарниците.
„Може би прави вагаши*?”, предположи той, премлясквайки звучно. Това беше негов ...
Приятният аромат беше изпълнил цялата детска стая и Киачи вече едвам се сдържаше да не изтича до кухнята и да види какво майстореше майка му, вдъхновена от новата кулинарна книга, излезнала в книжарниците.
„Може би прави вагаши*?”, предположи той, премлясквайки звучно. Това беше негов ...
1340
7
МОЦАРТ И ЗИМАТА
Разказ
Беше се излегнал на кръглото килимче пред камината, от която се носеше приятна топлина, изпълваща цялата стая, и доволно мъркаше, припомняйки си апетитните парчета пилешко от обяда. Едната му рижава лапа бе затиснала малкото стъклено топче, което обичаше да търкаля, когато се ...
Разказ
Беше се излегнал на кръглото килимче пред камината, от която се носеше приятна топлина, изпълваща цялата стая, и доволно мъркаше, припомняйки си апетитните парчета пилешко от обяда. Едната му рижава лапа бе затиснала малкото стъклено топче, което обичаше да търкаля, когато се ...
1853
11
ПЪТЕШЕСТВЕНИК ОТ ДЪЛБИНИТЕ
Разказ
Погледнат отдалече, странникът не можеше да бъде разпознат. Вървеше бавно, поклащайки се ту на едната, ту на другата страна, загърнат в бял плащ, изтъкан от фосфоресциращи нишки. Държеше ръцете си плътно прибрани към тялото, свити пред корема, сякаш криеше нещо в ше ...
Разказ
Погледнат отдалече, странникът не можеше да бъде разпознат. Вървеше бавно, поклащайки се ту на едната, ту на другата страна, загърнат в бял плащ, изтъкан от фосфоресциращи нишки. Държеше ръцете си плътно прибрани към тялото, свити пред корема, сякаш криеше нещо в ше ...
1218
2
Монсеньор Биенвьоню от Тулуза
Тежестта на омразата бе по-силна от дебелите решетки, които деляха крехкото тяло на Мишел от външния свят. Беше като гниеща рана, чиято отрова бавно, но сигурно пъзли из тялото, следвана от отчайващ студ, сковаващ костите. Нямаше лъч светлина, който да я прокуди, нито н ...
Тежестта на омразата бе по-силна от дебелите решетки, които деляха крехкото тяло на Мишел от външния свят. Беше като гниеща рана, чиято отрова бавно, но сигурно пъзли из тялото, следвана от отчайващ студ, сковаващ костите. Нямаше лъч светлина, който да я прокуди, нито н ...
1102
2
Алберт обичаше да бъде самотен. Може би за това обожаваше да чете Рилке. Отчаяната хладна страст на австрийския поет го изпълваше с печал винаги когато сядаше да се наслаждава на някоя книга със стихове на олющената дървена пейка в малкия парк край река Сона.
Излизаше винаги рано следобед, когато шу ...
Излизаше винаги рано следобед, когато шу ...
1381
2
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
