4 мин за четене
По Корейската криза мобилизираха баща ми, който беше запасен офицер и заживяхме на границата. Там не само ток имаше ами къщите нови и се строяха усилено още.Не бяха с дървена конструкция със замазани с оборски тор подове заслани с рогозки от царевична шума, като нашата. На мен ми изглеждаха като крепости с червените си тухли и бетонни стълби. Всеки ден от покривите се чуваше: " Стоянка поп Христовата, дарила е майсторите с един ша-а-арен пешки-и-ир! Господ здраве да и дава и пр и пр.." Нас децата ни лъжеха, че вика самият Торбалан. Пита за непослушни деца. В съседни двор имаше едно момиче с по четири пръста на краката и аз свързвах това с някое премеждие с Торбалан.
Причината за възхода на тамошното население бяха военните. Цяла едно новосформирана армия, готова да се натовари на скритите по безкрайни навеси камиони и да се опълчи на нашите естествени врагове- Гърците и Турците. Армията, това значи квартири, значи гърла готови да изядът всичко, дори жабите ,змиите и костенурките от " Д ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация