- О, Боби, винаги се държиш така!
- Как?
- Ето така. Използваш ирония, сарказъм и всякакви шегички, когато аз съм сериозна или ядосана. Понякога ми е забавно, но понякога не мога да те понасям.
- Сега забавен ли съм ти или не можеш да ме понасяш?
- От двете по малко. Виж, искам поне веднъж да проведем сериозен разговор и да се изясним.
- Какво имаме да изясняваме, Яна? Мисля, че бях пределно ясен снощи.
- Хм, наричаш ме Яна когато те ядосам. Ядосвам ли те с това, че искам да говорим?
- Не. Лекичко ме изнервяш с исканията си, с това, че не приемаш гледната ми точка, че си се вкопчила в мен, дори с това, че не знам накъде отиваме сега. Иначе не, не съм ядосан.
- Отиваме накъдето ми видят очите. Искам те близо до мен, много ли е? Не съм се вкопчила, а съм влюбена в теб, ако си забравил. Вече не ти ли харесва влюбеният ми поглед?
- Пак започваш...
- Продължавам, искаш да кажеш. Ти не си ли влюбен вече в мен, Боби?
- Яна, недей... ...