mislitel (Георги Каменов)
1136 11105
15.10.2024 г., 6:36 ч.

Пътят към грамотата (историята на 1 конкурс в село Велико Музово) 

  Проза » Разкази, Хумористична
253 2 14
3 мин за четене

Пътят към грамотата (историята на 1 конкурс в село Велико Музово)

 

Големо и даровито откъм творци бе село Велико Музово. И художници си имаше (като Пульо Кьоравото и Пикнясо Микеранджелов), скулптори от висотата на Кольо Сакатия, но най-вече, геният цъфтеше из коловозите на римуваното слово...

Пол'вината село само в рима псуваше, а другата, допълваше куплетите.

И ето, че логичното се случи - изправи си веднаж кмето, като мъртвец от ковчег (че бе на литър мента и кило суджук) и, оригвайки се, произнесе.

- Тук, у кръчмата се сме

поетични гласове,

но все ден е гаче спорим,

кой е Най, затуй ще сторим,

нещо си от мен решено

(Донеси ми мента, жена)

Впрягам целио ресурс 

в поетичен, хлъц, конкурс!...

И тук речта му беше прекъсната от диф реф на одобрение, като подробностите бърже бяха приети между доставките на мезе и стилулиращи Музите огнени течности. 

Както си му е редът, избрано бе професионално жури, в лицето на кмета, Пую Поемата (селският чобан и отговорник връзки с обществеността), Кольо Цайса (секретаря на кмета), Римо Писарушев (кръчмарят) и Кочо Змея (селският магазинер и счетоводител на сивата каса в кметството, прочут с мъдростта, внезапните си прояви на гениалност и най-вече, скъперничеството си)

Още на другия ден обявата за новия конкурс, скрила всички некролози по диреците, доминираше и призоваваше към творчески катарзис целекупното население на Велико Музово. 

***

Точно 2 седмици по-късно, журЕто, вече набрало алкохолно вдъхновение, коментираше току що приключилия конкурс. 

- Абе то бе ясно - отново оригвайки се, кметът дълбокомислено се почеса някъде в зоната под колана си, отпреде - че пак ще е Цура Дълбокото гърло. То, тя и приза за скулптор взе, медала да композитор, короната за художник... Не мой й се опре грамотата за поезия, то бе ясно... 356 гласа, но пак на косъм спечели...

- Праф си, кмете - мазно провлачи глас Цайса, досущ турско маане - ма м'ого я бива ф агитацията, бре, джанъм - тук цялата компания дружно зацвили в хоров смях, като само Кочо Змея не се включи, а удари 7-та си стограмка за последния час, но той си бе такъв все пак ...

- Ха-ха - взе думата пак кмето - не случайно преди избори гледам да е на моя страна - тук той сепнато се огледа, че май много се разприказва, но успокоено, оригвайки се, видя, че външни 'ора нема. Всички от една софра кльопаха...

И тогава изведнъж Змея удари чашата си в стената и с помътнял поглед се изправи.

- Абе, 'ора, Цура, спечели, както обикновено, с 356 гласа, а оня ден случайно разбрах, че мъжете тук е, сме 361 чувека у селОто. Дотук добре, 'сичко е ясно.

- Е, че ясно е, мамка му - наруши мълчанието кмето - и к'во от туй?..

- Ми, к'во - гробовно продължи Змея - втори, както винаги, остана Грую Парчето (а 'сички ние знаем що така му викаме...). С 349 гласа... 

- Е, и - вкупом и с досада се обади компанията. 

- Ми, от пусто любопитство проверих... Жените в селОто са 351... а знаем, как Цура печели мъжката част... Махаме Мина Мъжката, и...

Към час над масата витаеше зловещо мълчание, а зад сбръчканите и угрижени мъжки чела течаха трудни мисли, ваеха се тънки сметки, задаваха се притеснителни въпроси и се взимаха важни решения...

Пръв стана Римо.

- Аре, чао от мен, я жЕна немам...

Веднага след него се изправи и кмето.

- Бе я у моята съм сигурен и са кълна, обаче, че й тегла 1 бой профилактично...

И както винаги в село Велико Музово казаното от кмета бе прието с единодушие... само дето за първи път липсваха аплодисментите...

 

14.10.2024.

 

Всяка прилика (или разлика), със действителни лица и събития е напълно случайна :0))

 

© Георги Каменов Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Човекът е човек, когато е на път! Пеньо Пенев »

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Мерсаж, Доверенице, и а дано 🤣
  • Смятах, смятах колко са авторите с дамско самосъзнание в сайта, обърках им сметките, но съм сигурна , че ти е в кърпа вързано първото място и грамотицата. Успех!
  • Значи, Цура Дълбокото гърло си върши работата 🤣 - пазарих я да мине из пуйетичното братство и да ми усигури някой 👍 за кон-кур-со, че гона глъмота 🤣
    Мерсаж 🤣
  • Еха, открихте и тук. И пак смях от теб , но този път давам глас от мен за конкурса,...и успех разбира се
  • Ама за сметка на тУй, врът ут талант 😂
    Мерсаж, Ина.
  • математиката не им се отдава
  • Твоето не съм го чел и въобще няколко дни няма да четя, защото съм на едно райско място и не искам да губя време и мисли извън него, но ще наваксам 😂
    Мерсаж, Виолета.
  • Все едно сме се наговорили 😁
    Прякорите ме разбиха, но са баш на място 🤣
  • То и аз се кефих докато го пишех 😂
    Мерсаж, Влади.
  • Смях се от сърце 😁😁😁
  • Люси, нема да са плашиш, само да ни дойдат у сайта, живи, че ги изядем 🤪😂🤪
    Мерсаж.
  • Гош, само със скритите некролози от диреците къртиш мивки !Туй село много страшно.😀
  • Мерсаж, Хел 🤣
  • Еха, много як разказ. 😂 Само да добавя, че и аз имам един стих, който завършва с абсолютно същия ред, но няма да го публикувам, че е много компромеНтиращ А и е писан през 90те.
Предложения
: ??:??