–Да тръгваме! – предложи Емил. –Ще минем през Ловеч да оставиш колата си. Не искам да пътуваме поотделно.
Караха един след друг и сравнително бързо бяха в Ловеч. Гери премести багажа си в неговата кола и най-после пътуваха заедно.
Времето стана по-студено, вече прехвърчаха малки снежинки и се удряха в стъклото на колата.
–Къде отиваме? Още не си ми казал.
–Ще бъде изненада.
–Моля те! Искам да знам.
–Отиваме в Голф-клуб Ибър – намира се до Долна баня и е на 18 км. от ски курорта Боровец и на 70 км. от София. Там съм си купил първи етаж на къща. Селището е охраняемо.
–Сигурно ти е излязло много скъпо.
–Всъщност не е. Закупих етажа много изгодно от един англичанин. Остави ми и цялото обзавеждане, което беше направил и за което не искаше нищо.
–Имал си късмет. Предполагам, че е ново строителство.
–О, да! Къщите си приличат и са строени модерно и красиво. Но сама ще се убедиш.
Гери се замисли. Какво я караше да вярва на Емил толкова много? Дали красивото лице, подкупващата усмивка или усетъ ...