Той се обърна и я видя. Тя стоеше сама на пътя и го гледаше без да казва нищо. Момчето не можа да повярва, че след толкова много години отново се срещат. След толкова години, изпълнени с болка и тъга. Тъга по нея. Толкова бе плакал, като малко дете, толкова се бе молил отново да я зърне дори и за миг. И ето, че момичето го чакаше там на дъжда. Дали тя изпитваше все още чувства към него? Дали прекарваше времето си, връщайки се назад в спомените си, където беше той? Дали беше искала всяка секунда да са заедно, както преди? Момчето не знаеше, но щеше да опита. Предоставяше му се втори шанс, шанс, който се среща веднъж в живота, шанс, който нямаше да пропилее. Не и отново. Стана от пейката на автобусната спирка и тръгна към любимата си. Тя направи същото. Приближиха се един до друг, можеха да се докоснат, но и двамата не помръдваха и мълчаха. Той ясно различи сълзите ù от капките дъжд. Бяха му до болка познати. И тези очи... щеше да ги помни винаги. Но сякаш блясъкът в тях беше изчезнал. Т ...