“И вече не аз живея,
а Христос в мене живее”
Галатяни
Отвън, по лицето на великанското “еди” не личеше нищо. Главата бе кръгла, гладка, равна и непотрепна. Тялото – черно, бляскаво и издуто. Механичните пипала, закривили се във всички посоки, редяха изправност и сигурно бъдеще.
Отвътре – едри зъбчати колела, огромни пружини и тежки винтове, всичко цъкаше и жужеше, равномерен брум се носеше от глъбината.
Ала неуязвимото “еди” се сгромоляса.
Дългите му хващачи се пречупиха, забиха се в тялото и главата, покриха ги с безброй цепнатини, това доведе до липса на сцепление, превърна механичното единство в едва удържащи се части и “едито” се превърна в облаци от прах.
Стотици уредници изпищяха. Поточните линии се преобърнаха, връзката с горния свят на Атриума се прекъсна и малкото оцелели “едита” се пръснаха във всички посоки, търсейки изход към светлите зали на “Ad Meliorem”.
Подземието на Ицорхе опустя. Прахът се слегна.
Там, дето по-рано, само на един къшей време, се извисяваше мрачната сна ...