LiaNik (И.К.)
259 4451
18.05.2018 г., 17:16 ч.

 Рачел* - Първа част. 

  Проза » Разкази
1080 5 21
Произведение от няколко части
7 мин за четене
Хубаво е чувството човек да крачи по родната земя! Омая и притихнало спокойствие носи родното в сърцето, мило и познато е всичко, но има и тъга. Тъгата по отминалото време и забравата се стелят бавно и нищо не замръзва така, както е било в миг от живота, от спомена, който е оставил следа в нечия човешка душа.
Покрай пътя, дворовете и дуварите бяха пременени в есенна премяна от дълги стебла с големи разноцветни листа, под които срамежливо или напето подаваха овалните си форми узрелите тикви. Тумбести дюли висяха по дърветата и подканваха да се пресегнеш и откъснеш от дъхавите, но твърди плодове. Георги крачеше нагоре по пътя, застлан от шаренията на окапалите и гниещи листа. Някои шумоляха под краката му, други се огъваха влажни и обагрени в цветовете на огъня, потъваха в някоя дупка за момент очертали стъпките на мъжа.
Къщата беше в края на селото, през мостчето и срещу пътеката, скрита зад обагрените корони на сливите, дивите круши и орехите. Там се бе родил той. Там беше расъл и тича ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

» следваща част...

© И.К. Всички права запазени

*Рачел е дума, която според езиковедите има персийски произход. В българския вероятно е дошла през турски или още по-рано, през Византийската империя. Това е традиционно плодово сладко и рецептата се предава устно, в семействата. Има бистър кехлибарен цвят и специфичен аромат на есенни плодове. Някъде му слагат листа от индрише и орехи. Другаде го правят само от тикви. Приготвя се през есента, след беритбата на лозята и прибирането на тиквите и дюлите.
На някои места в рачела  слагат и парченца патладжан и узрели смокини. Плодовете предварително се нарязват „на локумчета“ и се оставят да престоят във варно мляко. В миналото за приготвяне се е използвала  шира от червено грозде, тоест все още неферментиралия гроздов сок – най-често шира от сорта грозде памид.  Ври до сгъстяване, докато започне да “прави свещи” или „да се точи на конци” . Тогава се слагат парченцата плодове от тиква,( дюля, може и зрели смокини). Сладкото се сипва още топло, съхранява се в глинени кюпчета или стъклени буркани.

 

 

Не съм сигурна за заглавието, защото в началото беше "Сладко от тикви", но рачела не се прави само от тикви, и затова накрая оставих общото название. Това традиционно българско сладко се е правило векове наред по нашата земя по традиционни семейни рецепти. Плодовете в него са хрупкави отвън, но отхапеш ли, отвътре са меки и напоени със сок. Вкусът му е вид напомняне, че където и да идем, където и да ни отвее живота, да ни покоси съдбата, родното и скъпото винаги ще ни напомнят кои сме, и къде е скътано в нас човешкото и желанието ни за по-добър живот.

 

 

Предложения
: ??:??