Рахила
Едва ли някога ще мога да разбера какво точно се е случило преди толкова години, когато през живота ми мина Рахила. Бях прекалено млад, а и спомените избледняват и започват да наподобяват малки драскотини, които вече не си спомням добре защо и как съм получил.
Първата ни и съдбовна среща се случи в един крайградски парк в източна Европа, който и сега се намира на пътя на голямото завръщане, което, подтиквани от нагона на някаква предопределеност, множество синове и дъщери Авраамови предприемат от Каталуния по посока на Йерусалим.
Странна е способността на паметта да заличава толкова значими неща и на тяхно място да съхранява съвсем незначителни подробности като например оная капчица слюнка, по-скоро влага, неизменно в крайчето на устата на Рахила, там, където започват или свършват устните - място, което дори една влюбена целувка деликатно отбягва.
Но аз почти съм готов да твърдя, че за мен всичко започна именно от там. Това си беше моя тайна, дори нещо повече - моето предимство, ...