марси (Мери Добрева)
120 104
18.11.2013 г., 22:41 ч.  

Разнежена 

  Проза » Разкази, Други
1249 1 15

***

 

 

Искам да заспивам до теб.
Разнежени скули.
Набола мъжественост.

Докосване…
Мъркат чувства.
На върха на шушнещи устни съм

сгушена.
Мирис на мъж,
притихнал в очакване
за после...
Още съм
неопитомена и дива,
и малко свенлива.
Ранимост по дланите нося,

за после,
когато ще заспивам до теб.
И ще се будя.

 

 

 

© Мери Добрева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря за хубавите думи и прегръдките!
  • Страхотен разказ! Много пъти "браво" от мен!
  • Прегръдка за девет годишното момиченце и усмивка за марси!
  • Хареса ми стилът ти на разказване. Срещал съм го и при други разказвачи, но тук е приложен доста умело и съответства на фабулата. Поздравления!
  • Скъпи Ради, този израз има конкретно значение. Сигурно е гаден, но представи си го в главата си, когато си малко дете. Всъщност той е свързващата нишка на някои от подтемите - картофите, филмите на ужасите, самия рак. Благодаря от сърце на всички!
  • Много интересен разказ! Поздрав!
  • Белезите от вътре..
  • Марси, пишеш страхотно. Възхитен съм. Засегнато е отчуждението в едно обикновено семейство. Ако можеше да се откажеш от това: храс - мляс - пляс, може би щеше да е още по...
  • Благодаря на всички ви за прекрасните думи. Благодаря на " лирическата " за розовия слон, благодаря на Виктор, че е открил част от тъмната ми половина, макар, че историята сама по себе си е измислена и не е свързана с мен. Всички обаче носим своите тъжни слончета, и все някога те надникват иззад очите ни, или пък се промъкват в носа, само, че се улавят с хоботчетата си и бясно препускат по вселените на мозъка. Още веднъж, много ви благодаря, приятели!
  • До лирическата. "Ти си имаш слон. Голям розов слон, който се е промъкнал в стаята ти и е седнал в ъгъла. Много по-специален е от рака на брат ти. Той е с насълзени очи защото никой не го обича включително и ти. Всички се страхуват от розовия му цвят и от сълзящите му очи. Ти най много. Сега за пръв път се усмихва от много време насам защото ти внезапно реши да го изведеш на разходка. И не е толкова отвратителен."
    До авторката. Харесах! Пишеш страхотно. И имаш какво да кажеш!
  • Като че ли се страхуваме от тези теми, а те са около нас. Харесах. Хвана ме за гърлото.
  • някои не порастват никога, други - преждевременно...!!!
  • Невероятен разказ! Според мен, с изключително майсторство е показана трагедията на едно семейство, лишено от обикновено човешко щастие.Смъртта е само върха на айсберга. Поздрави!
  • Порастване с отрицателна стойност. Горчи.
  • Браво. Много хубав разказ, който те кара да се замислиш.
Предложения
: ??:??