Рашид Веждев, председател на Комисиято по култура в Н-ското Народно събрание, имаше скапан ден: първо, будилникът му от монументална пластика звънна час по-рано и го принуди да замери с него вратата на кокошарника. Като истински човек на изкуството Рашид беше изваял курник от бронз в спалнята си, а медните човчици на кокошките час по час кълвяха трошици от неподвластната му на времето скулпторова десница.
Рашид се понадигна, пооригна се и се затече с допустимата доза нежелание към четката за зъби. Изжабури се с кислородна вода, защото в неговата къща ТОЙ решаваше с какво да се жабури, след което закуси с квадратна палачинка от брашно тип 500. В брадата му остана неустановено количество сладко от дюли.
Веждев свъси вежди, вчеса доброто си настроение и тръгна за работа. Около него птичите мажори плетяха чипровски килими, а ведрото слънце заничаше под свъсеното му чело. Пътем Рашид тегли майната на няколко нахални журналисти, които с неуместния си навик да задават въпроси по същество само хабяха въздуха на свещеното българско медийно пространство.
В района на „Московска“ човекът на изкуството беше спрян от млад полицай и учтиво помолен да предостави документ за самоличност. 
Това беше нечувано!!!
Това беше светотатство!
Все едно да поискат личната карта на Иван Рилски!!!!?!
Възмущението заклокочи като исландски вулкан в гърлото на Веждев, юмрукът му изписа парабола, в която Витрувианския човек би се вписал идеално, и след миг наглият служител на реда се търкаляше, потънал в благоговение, кръв и съжаление пред Пантеона на изкуството...както и пред паркинга на Столична община. 
Полицайчето беше късметлия – присъстваше на Ренесанса на дебелокожието. Изплю два зъба, усмихна се раболепно и се завтече към касиерката да си плати входа. 
Защото изкуството е вечно, но касата на Музея на Рашид работи от 8 до 17. 
Денят на Веждев най-после можеше да се счита за успешен. Той се поопипа по длетото, промуши се под надписа „Съединението прави силата“ и се зае с проблемите на българското изкуство. 
Светлото бъдеще огря от изток кубетата на Александър Невски.