Глава 2 - Истината
Събудих се трепереща и мокра. Все още беше нощ, не виждах нищо, само усещах студа около себе си. Бях сама в тъмнината на кашончето, страхувах се, но вярвах, че мама е наблизо и скоро ще се появи и ще ме гушне. Нямах си вече братя и сестри, но не се чувствах самотна, защото в мазето имаше още много кашончета, а в тях живееха други бебета, батковци и какички със своите майки и бащи. Минаха няколко дълги минути, в които все още трепереща и незнаеща какво се случва, очаквах търпеливо Люба – моята обична мама, да се появи, но нея я нямаше. Заплаках, първо тихо и неуверено, но с всеки следващ миг все по-силно и уплашено. Каквото и да ставаше, явно не беше за добро, защото толкова тихо около мен никога не е бивало. Дори новородените бебета не смееха да гъкнат. Тъкмо си поемах въздух за новия „повик”, когато от съседния кашон дочух тих глас:
- Шшшшшт, спри, млъкни бързо. Всички ще пострадаме заради теб!
- Как, защо, къде е мама? – попитах с треперещ глас.
- Ще се върне! Не с ...