Те се обичаха, радваха се на живота, взаимно споделяха радости и мъки, живееха живот, пълен с любов и щастие. Те се надяваха на светло бъдеще. Беше късна лятна вечер. Закъснелият вечерник (полъх на студен, речен вятър лятно време) шумолеше из листата на храстите и дърветата и нарушаваше нямата тайнственост. Луната току-що се бе показала и пръскаше сребриста светлина. От време на време се чуваха приятни възгласи на славеи и други птици. Небето бе тъй ясно, всичко дишаше и живееше. Прозорецът на терасата бе отворен, а те бяха сами в стаята. Той скочи и затвори прозореца. В стаята цареше тишина. Той впери поглед в нея, а тя стоеше замислена гледайки навън. Отдавна не се бяха виждали.
Той продължи да я гледа, а тя въздъхна. Той опули очи.
- Гави - загрижено промълви тя, като го погледна в очите.
- Какво има, любима? - запита той.
А лунната светлина нахлуваше в стаята.
- Не искам, Гави, не... - с тих глас шепнеше тя.
- Какво, Жули? - сериозно запита той.
Тя обърна глава на другата страна, а ...