Разговор с Бог
Пак ме скъса. За трети пореден път. Глупав инструктор. Накара ме да взема ляв завой, въпреки че не трябваше. „На моя отговорност”, каза. После слезе от автомобила и със злобна усмивка ми съобщи: „Скъсана сте, госпожице Иванова. Не бива да се влияете от чуждото мнение.” Треснах вратата на учебната кола и със сълзи на очи тръгнах към вкъщи.
Там ме очакваше друга изненада. Влязох във Фейсбук, за да се разсея от случилото се, но изведнъж забелязах нещо странно – гаджето ми Николай вече беше„необвързан”. Тъкмо се канех да му пиша, когато телефонът звънна. Беше той.
- Ще поема удара, хайде, давай… - казах тихо, но самоуверено.
- Скъпа, не искам да те нараня… просто… налага се да замина…
- Да заминеш? И какво общо има това с нас? Не можем да сме гаджета от разстояние? Защо аз не знам? Къде ще ходиш? – чувствата избухнаха. Не се сдържах и изливах злобна тирада срещу него – Или може би е по-редно да попитам с кого ще заминаваш… С коя ще заминаваш…
- Не… Да… тоест… не…Искам да каж ...