Разговори с огледалото...
Знаеш ли, че сънят отдавна ме е напуснал? Напоследък дори избягвам да заспивам, защото кошмарите ми обикновено се сбъдват, а аз не сънувам друго... Превърнах се едно творческо зомби, което не плаши никой а просто се отдало на влюбените си терзания. - Никой не ти е виновен, че си се влюбил нещастнико! Ти да не мислиш, че е задължително някой да ти отговаря на любовните трепети? И като цяло си го избий от главата! Не става така. За да се получат нещата с поетичната ти химия няма да стане. И без друго си разтуптял хиляди женски сърца! Е, някоя да ти е дошла на вратата само по къса лилава нощничка без бельо и с надигнати вежди, които да те подканват към креватни страсти? Слез на тая земя.. Тя е на земята човече, не в облаците, където си ти!.. Огледалото ми се караше и ме посочваше с пръст, явно ставаше дума за мен, тъй като в хола ми бях само аз. Уж. - А бе, ти за кой се мислиш, че ми даваш съвети и мнения по сърдечните ми въпроси? И даваш ли си сметка, че мога да ...